Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (18) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Изследване на тъмната страна на човешката природа

Пътуването ни заедно ще е такова, че поетът Милтън би могъл да каже, че то води до „видимата тъмнина“. То ще ни заведе до места, където злото по всяко определение на думата процъфтява. Ще се срещнем с редица хора, които са направили много лоши неща на другите, често от чувството за висша цел, най-добра идеология и нравствен императив. Предупреждавам ви да се пазите от демони по пътя, но може да се разочаровате от тяхната баналност и сходството им със съседа ви. С ваше позволение като гид в приключението ви каня да повървите в обувките им и да наблюдавате през техните очи, за да ви дам вътрешната перспектива към злото — отблизо и лично. На моменти гледката ще е направо грозна, но само като изследваме и разберем причините за такова зло, ще можем да го променим, да го удържим, да го трансформираме чрез мъдри решения и новаторски колективни действия.

Мазето на сградата Джордан Хол на Станфордския университет е фонът, който ще използвам, за да ви помогна да разберете какво е било да си затворник, надзирател или директор на затвора по онова време на онова специално място. Макар че изследването е широко известно от репортажи по медиите и от някои от нашите изследователски публикации, цялата история никога преди това не е била разказвана. Ще разкажа събитията така, както се разгръщат от първо лице, сегашно време, пресъздавайки основното от всеки ден и нощ в хронологична последователност. След като разгледаме последиците от Станфордския затворнически експеримент — етични, теоретични и практически, — ще разширим основите на психологическото изследване на злото, като обсъдим цял спектър от експериментални и полеви изследвания на психолози, които илюстрират силата на ситуационните фактори над индивидуалното поведение. Ще проучим в известни детайли изследвания върху конформизма, подчинението, деиндивидуализацията, дехуманизацията, нравственото дезангажиране и злото на бездействието.

„Хората не са затворници на съдбата, а само затворници на собствения си разум“ — казва президентът Франклин Рузвелт. Затворите са метафора за ограниченията на свободата — както буквално, така и символно. Станфордския затворнически експеримент премина от символичен затвор в началото до превръщането в твърде реален затвор в съзнанието на неговите затворници и надзиратели. Кои са някои от другите самоналожени затвори, които ограничават базисната ни свобода? Невротичните разстройства, ниската самооценка, срамежливостта, предразсъдъците, срамът и прекомерният страх от тероризма са само някои от химерите, които ограничават потенциала ни за свобода и щастие, заслепявайки пълноценната ни оценка за света около нас^[1].

Имайки това предвид, Абу Граиб се връща, за да улови вниманието ни. Сега обаче нека надскочим заглавията и телевизионните образи, за да разберем по-пълно какво е било да си затворнически надзирател или затворник в онзи ужасен затвор по времето на тези злоупотреби. Мъчението си пробива път в изследването ни в нови форми, които приема от времето на Инквизицията. Ще ви заведа във военния съд заради делото на един от тези военни полицаи и ще бъдем свидетели на някои от отрицателните вторични продукти от действията на войниците. През цялото време ще се позоваваме на всичко, което знаем за трите компонента на нашето социалнопсихологическо разбиране, фокусирайки се върху хората, действащи в конкретните ситуации, създадени и поддържани от системните сили. Ще заведем дело срещу командната структура на американската армия, официалните лица от ЦРУ и топ лидерите в правителството за тяхното комбинирано съучастничество в създаването на дисфункционална система, която поражда изтезанията и злоупотребите в Абу Граиб.

В първата част от последната глава ще предложа някои насоки как да се съпротивляваме срещу нежеланото социално влияние, как да изграждаме съпротивата си срещу съблазнителните примамки на професионалистите в сферата на влиянието. Искаме да знаем как да се борим срещу тактиките за контрол върху съзнанието; използвани за компрометиране на нашата свобода на избора в името на тиранията на конформизма, съгласяването, подчинението, съмненията в нас самите и страховете. Макар да проповядвам за силата на ситуацията, приемам и силата на хората да действат осъзнато и критично като информирани субекти, насочващи собственото си поведение по целенасочен начин. Като разберем как действа социалното влияние и като осъзнаем, че всеки от нас може да е уязвим на неговата фина и всепроникваща власт, можем да станем мъдри и хитри потребители, вместо толкова лесно да се поддаваме на влиянието на властите, груповата динамика, убедителните апели и стратегиите за предизвикване на съгласие.

Искам да завърша, като обърна въпроса, с който започнахме. Вместо да обсъждам дали сте способни на зло, искам да помислите дали сте способни да станете герой. Последният ми аргумент въвежда концепцията за „баналността на героизма“. Вярвам, че всеки от нас е потенциален герой, чакащ правилния ситуационен момент, за да вземе решението да действа, за да помогне на другите независимо от личния риск и саможертва. Имаме обаче много дълъг път, преди да стигнем до този щастлив край, така че andiamo!