Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (274) (Разбиране как добрите хора стават зли)

„Пиленцата на мъченията“ танцуват в скутовете на затворниците в изповедалнята на Гитмо

Следващият ни свидетел разкрива ново петно на поквара, което армията (вероятно заедно с ЦРУ) е развила в своя затвор Гитмо. „Сексът е използван като оръжие за забиване на клин между задържания и неговата ислямска вяра“ — съобщава Ерик Саар, военен преводач, работещ в този затворнически лагер. Този млад войник отишъл в Гуантанамо Бей, пълен с патриотичен плам, вярвайки, че би могъл да помогне във войната срещу тероризма. Той обаче скоро осъзнал, че изобщо не помага, че това, което става там, е „грешка“. В интервю по радиото в предаването на Ейми Гудман Democracy Now („Демокрация сега“) на 4 април 2005 г., Саар предложи ярки детайли за сексуалните тактики, използвани срещу затворниците — тактики, които той наблюдава лично. Той разширява това интервю в експозе с дължината на книга — Inside the Wire: A Military Intelligence Soldiers Eyewitness Account of Life at Guantanamo („В лагера: свидетелският разказ на войник от военното разузнаване за живота в Гуантанамо“)^[1].

През шестте месеца, в които служи там, Саар, който владее арабски език, трябвало да превежда на затворника това, което официалният разпитващ питал и след това да превежда на английски отговорите на затворника на разпитващия. Бил в „роля тип Сирано“ изискваща той да използва прецизно думите, за да предаде точния смисъл на намеренията както на разпитващия, така и на затворника един на друг. Новият включвал използването на изкусителна жена разпитващ. Саар казва: „Жената разпитващ сексуално примамваше разпитваните затворници, за да ги направи нечисти… Тя триеше гърдите си в гърба му, говореше за телесните си части […] затворникът беше шокиран и бесен“.

Саар напуска поста си, защото се убеждава, че такава стратегия на разпитване „беше напълно неефективна и не съответстваше на ценностите на нашата демокрация“^[2]. Водещата рубрика в „Ню Йорк Таймс“ Морийн Дауд измисля прякора „пиленца на мъчението“ за жените разпитващи в Гитмо, които използват сексуални примамки със затворниците, за да събират информация и признания^[3]. Нека влезем в лагера за по-големи детайли на начина, по който изглеждали тези разпити.

Саар съобщава една особено драматична среща, която може да се класифицира във военната рубрика „Нахлуване в пространството от жена“ Жертвата е 21-годишен саудитец с „висока стойност“, който прекарвал голяма част от времето си в молитви в килията. Преди да започне процедурата, на жената разпитващ „Брук“ и Саар били скрити имената им върху униформите, за да се запази анонимността. Тогава Брук казала: „Задържаният, с когото ще говорим, е лайно и може да се наложи да забързаме малко нещата“, защото — както дала ясно да се разбере: „Започват да ми изливат помия на главата отгоре, тъй като той не говори. Трябва да опитаме нещо ново довечера“. Смятало се, че този саудитски задържан вземал уроци по пилотиране заедно с похитителите от 11 септември, така че е много ценен. Саар отбелязва: „когато военните разпитващи разпитваха задържан, който не сътрудничи, много бързо искаха да «увеличат жегата»: да крещят, да се конфронтират, да играят на лошото ченге, не ги интересуваше изграждането на контакт“.

Разпитващата Брук продължила: „Просто трябва да го накарам да почувства, че е абсолютно задължително да сътрудничи с мен и че няма друга възможност. Мисля, че трябва да го накараме да се чувства толкова шибано мръсен, че да не може да се върне в килията си и да прекара нощта в молитви. Трябва да поставим бариера между него и неговия Бог“.^[4] Когато затворникът не отговаря на нейните въпроси, разпитващата решила да „увеличи жегата“.

„За моя изненада — възкликва Саар — тя започна бавно да разкопчава ризата си, дразнейки го, почти като стриптийзьорка, разкривайки кафява армейска тениска, опъната върху гърдите й. […] Отиде бавно зад него и започна да трие гърдите си срещу гърба му“. Тя се подигравала на затворника: „Харесват ли ти тези големи американски гърди, Фарик? Виждам, че започваш да се надървяш. Как според теб гледа на това Аллах?“ След това бавно се преместила, за да седна точно пред него и да постави ръцете си на гърдите, дразнейки затворника с: „Не ти ли харесват тези големи гърди?“ Когато затворникът отместил поглед от нея към Саар, тя предизвикала мъжествеността му: „Ти гей ли си? Защо непрекъснато го гледаш? […] Той мисли, че имам страхотни гърди. Ти не мислиш ли така?“ (Саар кима утвърдително.)

Затворникът се съпротивлява, плюейки срещу нея. Разпитващата невъзмутимо продължава със следващата стъпка. Докато разкопчава панталоните си, пита затворника:

„Фарик, знаеш ли, че в момента съм в менструация? […] Какво ще кажеш да те докосна сега?“ [След като изважда ръката си от бикините, изглежда, че тя е покрита с кръвта й. Пита го още веднъж кой му е казал да се научи да пилотира, кой го е изпратил в летателното училище.] „Шибай се“ — изсъсква, размазвайки това, което той вярва, че е менструална кръв върху лицето му. […] „Какво според теб ще си помислят братята ти за теб тази сутрин, когато видят менструалната кръв на една американка върху лицето ти?“ Брук казва, стоейки права: „Между другото, спряхме водата в килията ти тази вечер, така че кръвта ще си е на мястото и утре“ — тя тръсна глава, докато излизахме от кабинката… Беше направила това, което смяташе, че е най-доброто, за да получи информацията, искана от нейните шефове… Какво, по дяволите, направих току-що? Какво, по дяволите, правехме на това място?

Да, наистина, много добър въпрос. Същевременно така и не се получава ясен отговор за Саар или за някой друг.