Приписване на нивата: офицери, военно разузнаване, разпитващи, анализатори, преводачи и медици
Докладът Фей/ Джоунс завършва с обявяването за виновни на всички онези, които в разследването са установени като отговорни за малтретирането на задържаните в Абу Граиб — цели 27 души по име или идентифициращ код. За мен съществен е броят хора, които са знаели за злоупотребите, наблюдавали са ги, дори са участвали в тях по различни начини и не са направили нищо, за да ги предотвратят, прекратят или докладват. Те осигуряват „социално доказателство“ на военните полицаи, че е приемливо да продължат да правят всичко, което поискат. Техните усмихнати, мълчаливи лица осигуряват социалната подкрепа от заобикалящата мрежа на общия екип по разпитите, вдигащ одобрително палци на злоупотреби, които би трябвало да получат порицание. Още веднъж: виждаме злото на бездействието да подпомага злото на действието.
Медиците и медицинските сестри често са били виновни в неоказването на помощ на жертви в нужда, в наблюдаване на бруталността и обръщане на погледа в другата посока, и в още по-тежки неща. Те подписват неверни смъртни актове и лъжат за природата на раните и счупените крайници. Нарушават Хипократовата си клетва и „продават душата си за пари“ според професора по медицина и биоетика Стивън Х. Майлс в книгата му Oath Betrayed („Предадена клетва“)[1].
Това пълно разследване на двама американски генерали би трябвало да сложи край на всякакви твърдения, че военните полицаи в нощната смяна в Сектор 1А са малтретирали и измъчвали затворниците единствено заради личната си девиантна мотивация или садистични импулси. Вместо това картината, която се оформя, е на сложна, множествена каузалност. Много други войници и цивилни са идентифицирани и въвлечени по различни начини в процеса на изтезания и тормоз. Някои са извършители, други са подпомагащи, а трети са наблюдатели, които не докладват злоупотребите. Освен това виждаме, че цял легион от офицери също е посочен с пръст като отговорни за тези злоупотреби заради провалите в лидерството и чрез създаването на хаотична, невъзможна ситуация, в която се оказват Фредерик-Чип и неговите подчинени.
Същевременно генерал Санчес не е директно въвлечен в никакво злодеяние според това разследване. Въпреки това той не се е отървал напълно според генерал Пол Дж. Кърн, който казва на репортерите: „Ние не намираме, че генерал Санчес е виновен, но го смятаме за отговорен за това, което е или не е станало“.[2] Е, това е наистина елегантна игра с думите: генерал Санчес не е „виновен“ а е просто „отговорен“ за всичко! Ние няма да бъдем толкова щедри към този офицер, когато го изправим пред нашия съд.
Сега ще се обърнем към специалното разследване, поръчано от Ръмсфелд и оглавено не от друг генерал, а от бившия министър на отбраната Джеймс Шлезинджър. Тази комисия не провежда нови, независими разследвания, а по-скоро интервюира висши ръководители в армията и в Пентагона, и нейния доклад ни предлага много важни характеристики за аргументацията, която разработваме.
