Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (73) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Силата на символизма на надениците

Защо тези две съсухрени, мръсни наденици ставаха толкова важни? За затворник 416 те представляват предизвикателство към зла система чрез правенето на нещо, което той може да контролира и не може да бъде принуден да върши нещо, което не иска. Правейки това, той парира доминацията на надзирателя. За надзирателите отказът на 416 да изяде надениците представлява тежко нарушение на правилото, че затворниците трябва да се хранят — и то единствено и само — в определеното за това време. Това правило беше въведено, така че затворниците да не искат и да не получават храна по друго време освен през трите периода за това по график. Същевременно това правило сега е разширено, за да включва властта на надзирателите да принуждават затворниците да се хранят винаги когато им се сервира. Отказът да се хранят се е превърнал в акт на неподчинение, което те няма да толерират, защото той може да задейства допълнително оспорване на тяхната власт от другите, които досега са заменили бунта с покорност.

За другите затворници отказът на 416 да се превие би трябвало да се възприема като героичен жест. Той можеше да ги обедини около него, за да заемат колективна позиция срещу продължаващото и ескалиращо грубиянско отношение на надзирателите към тях. Стратегическият проблем е, че 416 не сподели първо плана си с другите, за да ги привлече на своя страна чрез разбирането на значимостта на неговото несъгласие. Неговото решение да започне гладна стачка беше лично и следователно не ангажираше „колегите“ му. Чувствайки слабата социална позиция на 416 в затвора като новия затворник, който не е страдал толкова, колкото останалите, надзирателите интуитивно се заеха да го поставят в рамката на „смутител“, чийто инат ще доведе единствено до наказание или загуба на привилегии от останалите. Те освен това характеризират гладната му стачка като егоистичен акт, защото той не се интересува, че тя ще елиминира привилегията на затворниците да имат посетители. Същевременно затворниците би трябвало да видят, че именно надзирателите са тези, които установяват тази произволна нелогичност между изяждането на надениците и тяхната възможност да имат посетители.

След като беше пренебрегнал противопоставянето на Сержанта, Хелман се обръща към неговата кльощава Немезида — затворник 416. Нарежда му да излезе от Дупката и да направи 15 лицеви опори: „Само за мен и истински бързо“.

Затворник 416 ляга на пода и започва да прави лицевите опори. Същевременно той е толкова слаб и толкова дезориентиран, че това съвсем не са лицеви опори. Той просто повдига задните си части.

Хелман не може да повярва на това, което вижда. „Какво прави той?“ — крещи с невярващ глас.

„Разхожда си задника насам-натам“ — отвръща Бърдън.

Ландри се събужда от латентното си състояние и добавя: „Ние му казахме да прави лицеви опори“.

Хелман крещи: „Това лицеви опори ли са, 5486?“.

Затворникът отговаря: „Така предполагам, г-н Надзирател“.

„Няма начин. Това не са лицеви опори“.

Джери-5486 е съгласен: „Щом казвате така, това не са лицеви опори, г-н Надзирател“.

Бърдън се намесва: „Той си размята задника, нали, 2093?“

Сержанта кротко се съгласява: „Щом казвате така, г-н Надзирател“.

Бърдън: „Какво прави тоя?“

Затворник 5486 се подчинява: „Размята си задника“.

Хелман кара Пол-5704 да демонстрира начин да прави добри лицеви опори за назидание на 416.

„Виждаш ли това, 416? Той не си размята задника. Той не чука дупка в земята. Сега го направи както трябва!“

Затворник 416 се опитва да имитира 5704, но не може, защото просто няма достатъчно сили. Бърдън добавя подлото си наблюдение: „Не можеш ли да държиш тялото си изправено, докато правиш това, 416? Изглеждаш така, все едно си на влакче на ужасите или нещо такова“.

Хелман рядко използва физическа агресия. Той предпочита вместо това да доминира вербално, саркастично и с изобретателни садистични игри. Той винаги осъзнава точната свобода, която му е дадена от ролята му на надзирател — може да импровизира, но не трябва да губи контрол върху себе си. Същевременно предизвикателствата тази вечер са го завладели. Той стои до затворник 416, който лежи на земята в поза за лицеви опори, и му нарежда да прави бавни лицеви опори. Хелман след това слага крака си на гърба на 416, когато той се повдига на ръце, и го натиска силно надолу, докато се спуска към пода. Другите изглеждат изненадани от това физическо малтретиране. След две лицеви опори юначагата надзирател вдига крака си от гърба на затворника и му нарежда да се върне в Дупката, затръшва вратата със силен трясък и я заключва.

Докато гледам това, си спомням затворнически рисунки на нацистки пазачи в Аушвиц да правят същото: да стъпват на гърбовете на затворник, докато той прави лицеви опори.