Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (200) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Случаят с Кити Дженовезе: социални психолози на помощ… със закъснение

В голям градски център като Ню Йорк, Лондон, Токио или Мексико човек е заобиколен буквално от десетки хиляди хора. Вървим до тях по улиците, седим до тях в ресторантите, кината, автобусите и влаковете, чакаме на опашка с тях, но оставаме несвързани, сякаш те не съществуват. За една млада жена в Куинс те не съществуват тогава, когато тя има най-голяма нужда от тях.

В продължение на повече от половин час 38 уважавани, подчиняващи се на закона граждани на Куинс [Ню Йорк] гледат убиец да дебне и да промушва жена в три отделни нападения в Кю Гардънс. Два пъти звукът от гласовете им и внезапната светлина от лампите в спалните им го прекъсват и го подплашват. Всеки път, когато той се връща, я намира и отново я намушква. Нито един човек не се обажда по телефона в полицията по време на нападенията; един свидетел се обажда в полицията, след като жената вече е мъртва [„Ню Йорк Таймс“, 13 март 1964].

Скорошен анализ на детайлите на този случай хвърля съмнения по въпроса колко хора наистина са видели събитията, докато се разгръщат, и дали наистина са схванали какво става, имайки предвид, че много са възрастни и са внезапно събудени посред нощ. Въпреки това като че ли няма съмнение, че много от жителите на този поддържан, обикновено тих квартал почти в предградията чуват смразяващите кръвта писъци и по никакъв начин не помагат. Кити умира сама на стълбището, когато вече не може да избяга от полуделия си убиец.

Само няколко месеца по-късно обаче има още по-образно и смразяващо описание на това колко отчуждени и пасивни могат да бъдат страничните наблюдатели. Осемнадесетгодишна секретарка е пребита, душена, съблечена гола и изнасилена в офиса си. Когато тя най-накрая успява да се изплъзне от нападателя си — гола и кървяща, тича по стълбището на сградата към вратата с писъци: „Помогнете ми! Помощ! Той ме изнасили!“. Тълпа от около 40 души се събира на натоварената улица и наблюдава, докато изнасилвачът я завлича обратно нагоре по стълбите, за да продължи да я малтретира. Никой не й помага! Само случайното пристигане на минаващ полицай предотвратява по-нататъшното малтретиране и вероятно убийство („Ню Йорк Таймс“, 6 май 1964).