Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (67) (Разбиране как добрите хора стават зли)

„Изумителна благодат“: в тоналността на иронията

Новият затворник пристига точно навреме, за да чуе Арнет да диктува писмо, което затворниците трябва да изпратят на бъдещите си посетители за следващата Вечер на посещенията. Докато надзирателят чете на глас текста, те го записват на бланките на затвора, които са им дадени. След това той иска от всеки от тях да повтори части от него на глас. Едно типово писмо, което е издиктувано, гласи:

Скъпа майко,

Прекарвам си чудесно. Храната е страхотна и винаги има много забавления и игри. Надзирателите се отнасят с мен много добре. Всички те са отлични момчета. Ти ще ги харесаш, майко. Няма нужда да идваш, тук е седмото небе. И сложете името, което майка ви ви е дала, каквото и да е то.

Твой любещ син

Надзирател Маркъс ги събира, за да ги пусне по-късно — след като, разбира се, първо бъдат прочетени за забранена информация или подстрекателски оплаквания. Затворниците се примиряват с тези глупости, защото посещенията са станали толкова важни за тях — след сравнително толкова малко дни, без да виждат семейството и приятелите си. Връзката с външния свят трябва да се поддържа като уверение, че светът не се изчерпва с това мазе.

Новите неприятности започват да се процеждат около проблем с ключалката на вратата на Килия 1. Затворник 5704 — умникът, който безсрамно си изпроси цигара от свещеника по-рано днес — продължава да отваря вратата, за да покаже, че е свободен да излиза и да влиза по всяко време. С копринено-гладък стил надзирател Арнет взема въже и го връзва около решетките и през стената, за да го свърже с Килия 2. Прави го методично, сякаш е за състезание за значката за заслуги на скаутите за връзване на възли. Подсвирква си валса „Синият Дунав“, докато провира въжето около решетката на едната килия и обратно до другата килия, за да попречи килиите да се отварят отвътре. Арнет добре умее да подсвирква. Джон Ландри влиза в полезрението, използвайки палката си, за да опъне въжето. Двамата надзиратели се усмихват одобрително един на друг за добре свършената работа. Сега никой не може да влиза или да излиза от тези две килии, докато надзирателите не измислят как да поправят дефектната ключалка, която вероятно е била счупена от 5704.

„Никакви цигари за теб, 5704, докато вратата на килията е блокирана. Ще отидеш в Дупката, когато излезеш.“

Рич-1037 вика заплашително от Килия 2: „Имам оръжие!“.

Арнет го предизвиква: „Нямаш оръжие. Можем да отворим тази килия в мига, когато пожелаем“.

Някой извиква: „Той има игла!“.

„Това не е много добро нещо, което той може да има. Ще трябва да я конфискуваме и да го накажем, както се полага.“ Ландри силно бие с палката по вратите на килиите, за да им напомни кой е шефът. Арнет добавя своето блъскане по решетката на Килия 2, почти смазвайки ръцете на един от затворниците, който успява да ги дръпне точно навреме. Тогава, точно както по време на бунта сутринта на втория ден, Джон Ландри започва да пръска с пожарогасителя неговия смразяващ въглероден диоксид в Килия 2. Ландри и Маркъс бутат палките си през решетката на килията, за да държат затворниците настрана от отвора, но затворник в Килия 2 дръпва и отнема една от палките им. Всички те започват да се подиграват на надзирателите. Сега е на път да избухне нов хаос, след като затворниците имат оръжие.

Арнет поддържа хладнокръвното си поведение и след известна дискусия надзирателите уреждат да вземат ключалка от празен офис и да я монтират на вратата на Килия 1. „Всъщност, хора, в крайна сметка това е еднопосочна улица, просто е въпрос колко време ще отнеме“ — им казва той търпеливо.

Накрая надзирателите отново триумфират; пробиват си път в двете килии и извличат голямото лошо момче 5704, за да го вкарат в Дупката. Този път не рискуват. Връзват ръцете и краката му, използвайки въжето, свалено от вратите на килиите, преди да го хвърлят в Дупката.

Това въстание лишава всички затворници от привилегията обяд. Твърде зле за 416 — новия затворник. На закуска е пил само кафе с една бисквита. Гладен е и не е направил нищо друго освен да гледа изумено тези странни събития да се разгръщат около него. Би било добре да хапне нещо топло — мисли си. Вместо обяд затворниците са подредени срещу стената. Пол-5704 е извлечен от Дупката, но остава със завързани очи да лежи безпомощен на пода в Двора. Той е изложен като урок срещу бъдещи мисли за бунт.

Надзирател Маркъс нарежда всеки да пее мелодията на Row, Row, Row Your Boat („Греби, греби, греби твоята лодка“), докато прави подскоци.

„Тъй като вие, момчета, имате толкова хубави гласове, ще пеем Amazing Grace («Изумителна благодат») — казва им Арнет. — Ще изпеем само един куплет, няма да насилвам Божието лековерие.“ Докато останалите затворници заемат позата на пода за лицеви опори, 416 е посочен за пръв път публично: „Ето и за теб. По-добре да запаметиш това, 416. «Изумителна благодат, как сладко звучи, да се спаси нещастник като мен; някога бях сляп, но сега виждам и в първия час след Бога съм свободен.»“.

Арнет се съпротивлява срещу поправката на „в първия час след Бога“, която Пол-5704 му предлага от пода. „Така ще го пеете. Тази строфа може да не е точно така, но вие ще го пеете по този начин.“ След това той необяснимо променя последния ред на „от първия час, откакто видях Бога, съм свободен“.

Арнет, който очевидно знае, че умее добре да тананика, след това изтананиква „Изумителна благодат“ до края, а след това отново в идеалната тоналност. Затворниците го аплодират с мил, спонтанен жест на висока оценка на таланта му, независимо че го ненавиждат заради отношението му и най-различните жестокости към тях. Когато надзирателите Ландри и Маркъс се излягат отново на масата, затворниците пеят песента, но очевидно не са в тоналността и не пеят в унисон. Арнет е разстроен: „Да не би да забърсахме тези хора от гетото на Шеста улица в Сан Франсиско или нещо такова? Да го чуем отново“. Смутителят 5704 прави нов опит да коригира неточните думи, но Арнет използва възможността да наложи мнението си високо и ясно: „Разбира се, че има несъответствие тук; вие ще пеете затворническия вариант на «Изумителна благодат». Няма значение, че е погрешно, защото надзирателите винаги са прави. Затворник 416, ти стани, всеки друг да е в позиция за лицеви опори. Затворник 416, докато те правят лицеви опори, ти ще пееш «Изумителна благодат» така, както я издиктувах“.

Само няколко часа след като е затворен, 416 е преместен в центъра на сцената от Арнет, който го изолира от другите затворници и го принуждава да изпълнява безсмислена задача. Видеозаписът улавя този най-тъжен момент, когато мършавият нов затворник пее с висок глас тази песен на духовната свобода. Отпуснатите му рамене и сведеният поглед издават крайния му дискомфорт, който се влошава, когато той е коригиран и трябва да повтори песента, докато другите са принудени да правят лицеви опори… и иронията на това да ти наредят да пееш песен за свободата в тази потисническа атмосфера, където песента осигурява ритъма за безсмислени лицеви опори не остава незабелязана от 416. Той се заклева да не бъде пречупен от Арнет или някой друг надзирател.

Не е ясно защо Арнет го е нарочил по този начин. Може би е просто тактика да го вкара по-бързо в тенджерата под налягане. Обратното, възможно е да има нещо в измършавелия и кокалест външен вид на 416, което е оскърбително за надзирател, който обикновено е добросъвестен и винаги добре облечен.

„Сега, след като си в настроение за песни, 416, ще изпееш Row, Row, Row Your Boat («Греби, греби, греби твоята лодка»), докато всеки друг лежи по гръб с краката във въздуха. Искам го достатъчно високо, така че любимият на 5704 Ричард Никсън да може да го чуе където и да се намира. Краката във въздуха. Нагоре! Нагоре! Да я чуем още няколко пъти, особено подчертавайки последната строфа: «Животът е само един сън».“

Затворник Хъби-7258, все още размишляващ върху този ироничен момент, пита дали може да пеят „Затворническият живот е само един сън“. Затворниците вече буквално крещят песента, а гърдите им натежават с всяка следваща дума. Животът тук е дори още по-странен.