Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (71) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Хомофобията подава грозната си глава

Когато се връщам от вечеря набързо в студентското кафене, виждам смутителят 5704 да стои в центъра на Двора и да държи стол на главата си. Стол на главата! Хелман крещи на Сержанта, а Бърдън се намесва. Добрият затворник Джери-5486, който е почти анонимен, стои пасивно срещу стената, а 7258 прави лицеви опори. Очевидно 416 е обратно в Дупката. Хелман пита 5704 защо има стол на главата — той е бил този, който му е наредил да го носи като шапка. Затворникът отговаря хрисимо, че просто изпълнява заповеди. Той изглежда унил; цялата стара смелост като че ли се е изцедила от 5704. Бърдън му казва да не изглежда толкова глупаво и да махне стола. Тогава Бърдън блъска по вратата на Дупката с палката си. „Добре ли си прекарваш там, 416?“

Време е Хелман да поеме ролята на режисьор в тазвечерната пиеса. Той буквално избутва Бърдън. (Никакъв знак от Добрия надзирател Джеф Ландри в Двора след посещенията.)

„Докато държите ръцете си във въздуха, 7258, защо ти не изиграеш Франкенщайн; 2093, ти може да си годеницата на Франкенщайн, ти застани точно тук“.

„Ти иди там“ — казва той на Сержанта.

Сержанта пита дали трябва да го изиграе.

„Разбира се, че трябва да го изиграеш. Ти ще си годеницата на Франкенщайн; 7258, ти ще си Франкенщайн. Искам да вървиш ей там така, както ходи Франкенщайн, и да кажеш, че обичаш 2093“.

Докато 7258 върви към годеницата си, Бърдън го спира рязко.

„Това не е походка на Франкенщайн. Не искахме да вървиш така, както ти си вървиш“.

Хелман много агресивно сграбчва Хъби-7258 за ръката, дърпа го и го кара да върви точно така, както ходи Франкенщайн.

Затворник 7258: „Обичам те, 2093“.

— Доближи се! Доближи се! — вика Бърдън.

Затворник 7258 сега е на сантиметри от Сержанта. „Обичам те, 2093“.

Хелман ги бута един към друг, сложил ръцете си на гърбовете им, докато телата им се докоснат.

Отново Хъби-Франкенщайн-7258 казва: „Обичам те, 2093“. Хелман мъмри Сержанта заради усмивката. „Казах ли ти, че може да се усмихваш? Това не е смешно. Лягай долу и прави десет лицеви опори!“

Ръцете на затворник 7258 все още са протегнати пред него, опрени на стената, престилката му се вдига и разкрива част от гениталиите му. На Сержанта е наредено да каже на другия затворник Джери-5486, че го обича; той с нежелание се подчинява.

— Е, не е ли мило това? Не е ли мило? — подиграва се Бърдън. Хелман сега се изправя пред лицето на 5486.

— Усмихваш ли се? Може би ти също го обичаш. Ще отидеш ли ей там и да му го кажеш?

Джери-5486 го прави без двоумение, но казва тихо: „2093, обичам те“.

Хелман скача от затворник на затворник с вербалните си атаки.

— Свали си ръцете, 7258. Затова смърдиш толкова.

— Сега всички вие, смърдящи затворници, клякайте на пода, ще играете на прескочикобила.

Те започват да играят, но имат трудности, защото налъмите им падат, а престилките им се развяват и разкриват гениталиите им, докато те прескачат прегърбените тела на техните приятели. Не могат да го направят както трябва и Бърдън като че ли се чувства малко неловко от тази игра. Може би възприема действието като твърде сексуално или твърде хомосексуално за вкуса си. Хелман опростява играта и нарежда само 2093 и 5704 да играят заедно. Те продължават да се опитват да играят на прескочикобила, докато Бърдън тихо мърмори.

Хомоеротичната игра има перверзно въздействие върху Хелман.

— Така го правят кучетата, нали? Нали така го правят кучетата? Той е напълно готов, нали, седи зад тебе, като кучетата? Защо не го направите като кучетата?

Когато високият затворник Пол-5704 ни запозна с оплакванията, че надзирателите тормозят затворниците, се обзалагам, че председателят на Комисията на Станфордския общински затвор по оплакванията на затворниците изобщо не си е представял, че обидният тормоз на надзирателите ще падне до това ниво. Очевидно е разстроен и казва на Джон Уейн, че това, което той иска от него, ще е „малко покварено“.

Хелман приема тази забележка като шамар в лицето: „Аз мисля, че и лицето ти е малко покварено. Защо просто не скачаш на прескочикобила и не си затвориш устата“.

Джеф Ландри се появява на сцената, застанал точно зад 5704, и наблюдава всичко. Той видимо се интересува от обрата на нещата, но държи ръцете си в джобовете, за да поддържа неутралитета си и позата на безразличие. Не носи своите засилващи анонимността слънчеви очила, макар че главният надзирател му каза да го прави.

— Съжалявам, че обиждам прекрасната същност на този чувствителен затворник — казва Хелман подигравателно.

Бърдън успява да сложи край на тази игра, която намира за безвкусна от самото начало: „Уморен съм от тази игра, това е нелепо“. Те се връщат към по-традиционна игра — преброяването.