Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (27) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Докато всеки от затворниците с превръзка на очите е ескортиран надолу по стълбите пред Джордан Хол в малкия ни затвор, нашите надзиратели им нареждат да се съблекат и да останат голи, разкрачени и с протегнати ръце срещу стената. Те стоят в тази неудобна поза дълго време, а надзирателите не им обръщат внимание, защото са заети със задачи в последната минута, например складиране на вещите на затворниците, подреждане на своите стаи и оправяне на леглата в трите килии. Преди да получи униформата си, всеки затворник е поръсен с пудра, която е уж против въшки, за да не зарази нашия затвор. Без никакво насърчение от персонала, някои надзиратели започват да осмиват гениталиите на затворниците, отбелязвайки малкия размер на пенисите им или смеейки се на неравно висящите им тестиси. Такова мъжко забавление!

Все още с превръзка на очите, всеки затворник получава униформата си: нищо модно, просто престилка, приличаща на муселинова рокля, с числа отпред и отзад за идентификация. Цифрите бяха зашити от комплекти, които купихме от магазин със стоки за скаутите. Дамски найлонов чорап служи като шапка, покриваща дългата коса на много от тези затворници. Това е заместител на бръсненето на главата, което е част от ритуала за новодошлите в армията и в някои затвори. Покриването на главата е и метод за изличаване на един от маркерите на индивидуалността и подпомагането на по-голямата анонимност между затворниците. След това всеки затворник обува чифт гумено сабо и към единия му глезен се заключва верига — непрекъснато напомняне за лишаването от свобода. Дори когато спи, затворникът ще бъде подсещан за положението си, когато веригата удари крака му, когато се обръща в съня си. На затворниците не е разрешено долно бельо, така че когато се навеждат, задните им части се виждат.

Когато затворниците са напълно подготвени, надзирателите махат превръзката за очите, така че да могат да огледат новия си външен вид в огледало в цял ръст, закачено на стената. Снимка с „Полароид“ документира идентичността на всеки затворник в официален регистрационен формуляр, в който името им е заменено с номер. Унижението да си затворник е започнало, до голяма степен както става в много институции: от подготвителните лагери на армията до затворите, болниците и нископлатените работни места.

„Не си движи главата; не си мърдай устата; не си мърдай ръцете; не си мърдай краката; не мърдай нищо. Сега млъкни и стой там, където си“ — излайва надзирател Арнет в първата му демонстрация на власт^[1]. Той и другите надзиратели от дневната смяна, Дж. Ландри и Маркъс, започват да държат полицейските си палки в заплашителни позиции, докато събличат и обличат затворниците. Първите четирима затворници са подредени в редица и им се казват някои от основните правила, които надзирателите и директорът на затвора са формулирали по време на ориентацията на надзирателите предния ден. „Не харесвам директорът да коригира работата ми — казва Арнет, — така че ще направя желателно за вас да се държите така, че да не се налага да бъда коригиран. Слушайте внимателно тези правила. Трябва да се обръщате към затворниците единствено и само с номера им. Обръщайте се към надзирателите с «г-н надзирател».“

Когато нови затворници се довеждат в Двора, по същия начин са обезпаразитени, облечени и накарани да се присъединят към събратята си до стената за индоктринация. Надзирателите се опитват да бъдат много сериозни. „Някои от вас, затворниците, вече знаят правилата, но други от вас са показали, че не знаят как да се държат, така че трябва да ги научите.“ Всяко правило се чете бавно, сериозно и авторитетно. Затворниците са прегърбени, престъпват от крак на крак и се оглеждат в този странен нов свят. „Изправи се, номер 7258! Ръцете залепени до тялото, затворници.“

Надзирател с униформа от Станфордския затворнически експеримент (СЗЕ)

Арнет започва да изпитва затворниците за правилата. Той е взискателен и критичен, работи усилено, за да зададе сериозен тон по официален военен начин. Стилът му като че ли казва, че той просто си върши работата, нищо лично. Затворниците обаче не се „връзват“: те се кикотят, смеят, не го приемат сериозно. Те все още не са започнали да играят своята роля на затворници.

„Не се смейте!“ — нарежда надзирател Дж. Ландри. Набит, с дълга, рошава руса коса, Ландри е с около 15 см по-нисък от Арнет, който е висок, слаб младеж с орлови черти, тъмна кестенява и къдрава коса и здраво стиснати устни.

Внезапно надзирател Дейвид Джафи влиза в затвора. „Стойте мирно срещу тази стена за пълното изчитане на правилата“ — казва Арнет. Джафи, който всъщност е един от моите студенти бакалаври в Станфорд, е нисък младеж, може би 1,65 м, но изглежда по-висок от обикновено, защото се е изправил, опънал раменете назад и вдигнал високо глава. Той вече е влязъл в ролята си на надзирател.

Наблюдавам ставащото от малък, покрит с платно прозорец зад параван, който прикрива видеокамерата ни — записваща система „Ампекс“ и малко пространство за наблюдение в южния край на Двора. Зад платното Кърт Банкс и други от изследователския ни екип ще записват поредица от специални събития през следващите две седмици, например храненето, проверките на затворниците, посещенията на родителите, приятели и затворническия капелан, и всякакви нарушения на реда. Нямаме достатъчно средства, за да записваме непрекъснато, затова го правим благоразумно. Това е и мястото, от където ние, експериментаторите, и другите наблюдатели можем да гледаме ставащото, без да го нарушаваме и без изследваните лица да знаят кога записваме или наблюдаваме. Можем да записваме и наблюдаваме само действието, което се разиграва директно пред нас в Двора.

Макар че не можем да виждаме в килиите, сме в състояние да чуваме какво става. В килиите има аудиоустройства, които ни позволяват да подслушваме разговорите на затворниците. Те не знаят за скритите микрофони зад осветителните панели. Тази информация ще се използва, за да разберем какво мислят и чувстват, когато са сами, и какви типове неща споделят един с друг. Може да е полезна и за идентифицирането на затворниците, които имат нужда от специално внимание, защото са прекалено стресирани.

Изумен съм от надутото говорене на надзирател Джафи и съм изненадан да го видя наконтен за пръв път в спортно сако и вратовръзка. Неговото облекло е рядкост при студентите в тези дни на хипитата. Той нервно върти своите големи мустаци в стил Сони Боно^[2], докато влиза в новата си роля. Бях казал на Джафи, че това е моментът да се представи на тази нова група от затворници като техен надзирател. Той се двоуми, защото не е по демонстрациите; Джафи е спокоен, мълчаливо интензивен. Тъй като беше извън града, той не участваше в нашето подробно планиране, а беше пристигнал едва предния ден, навреме за ориентацията на надзирателите. Джафи се чувстваше малко не на място, особено след като Крейг и Кърт бяха докторанти, а той само студент в бакалавърска степен. Може би се чувстваше и неловко, защото беше най-ниският от другия персонал, които до един бяха над 1,80 м високи. Той обаче изправя гръбнак и създава впечатление на силен и сериозен.

— Както вероятно вече знаете, аз съм вашият надзирател. Всички вие сте показали, че не можете да живеете навън, в реалния свят, по една или друга причина. Вие някак си нямате чувството за отговорност на добрите граждани на тази велика страна. Ние в този затвор, вашите надзиратели, ще ви помогнем да научите каква е вашата отговорност като граждани на тази страна. Чухте правилата. По някое време съвсем в близко бъдеще ще има тяхно копие, закачено във всяка килия. Очакваме да ги знаете и да можете да ги рецитирате с поредните им номера. Ако следвате тези правила, ако ръцете ви са чисти, ако се разкаете за злодеянията си и демонстрирате правилната нагласа на покаяние, ние с вас ще се разбираме отлично. Да се надяваме, че няма да ми се налага да ви виждам твърде често.

Това беше изумителна импровизация, следвана от заповед на надзирател Маркъс, който проговори за пръв път:

— Сега благодарете на надзирателя за неговата отлична реч пред вас. — Деветте затворника в унисон извикаха благодарността си на надзирателя, но без особена искреност.

Затворници, подредени в редица за преброяването в СЗЕ