Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (39) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Добре дошла в бунта, дневна смяна

Когато дневната смяна пристига и се облича преди началото на работния им ден в 10 ч, открива, че не всичко е под контрол, както е било, когато са си тръгнали вчера. Затворниците в Килия 1 са се барикадирали. Те отказват да излязат. Надзирател Арнет незабавно поема инициативата и иска сутрешната смяна да остане, докато този проблем се разреши. Неговият тон подсказва, че те са по някакъв начин отговорни за това, че са оставили нещата да им се изплъзнат.

Тарторът на бунта е Пол-5704, който е накарал съкилийниците си от Килия 1 — Хъби-7258 и Глен-3401, да се съгласят, че е време да реагират срещу нарушението на първоначалния договор, сключен с властите (с мен). Изблъскват леглата си до вратата, покриват отвора на вратата с одеяла и изключват лампите. След като не могат да отворят вратата, надзирателите вентилират гнева си в Килия 2, която е пълна с обичайните най-големи размирници: Дъг-8612, Стю-819 — ветерани от Дупката, и Рич-1037. В изненадваща контраатака надзирателите се втурват вътре, грабват трите легла и ги влачат навън, в Двора, докато 8612 се съпротивлява яростно. Те блъскат и бутат и крещят в килията, а всичко се чува и в Двора.

— До стената!

— Дай ми белезниците!

— Вземи всичко, вземи всичко!

819 крещи неистово: „Не, не, не! Това е експеримент! Оставете ме на мира! По дяволите, пусни ме бе, кретен! Няма да вземеш шибаните ни легла!“.

8612: „Шибана симулация. Това е шибан експеримент със симулация. Това не е затвор. И д-р Зимбардо да го духа!“.

Арнет със забележително спокоен глас се намесва: „Когато затворниците в Килия 1 започнат да се държат прилично, леглата ви ще бъдат върнати. Може да използвате каквото влияние пожелаете върху тях, за да ги накарате да се държат прилично“.

По-спокойно звучащ глас на затворник моли настойчиво надзирателите: „Това са нашите легла. Не трябва да ги вземате“.

Във върховно объркване голият затворник 8612 казва с жален глас: „Те ни взеха дрехите, а сега ни взеха и леглата! Това е невероятно! Те ни взеха дрехите, а сега ни взеха и леглата. — И добавя: — Не правят това в истинските затвори.“ Любопитното е, че друг затворник се обажда: „Напротив, правят го“.^[1]

Надзирателите избухват в смях. Затворник 8612 промушва ръце в решетката на вратата, отваря дланите си нагоре в умолителен жест, с невярващо изражение на лицето си и нов, странен тон на гласа. Надзирател Дж. Ландри му казва да си прибере ръцете от вратата, но Серос е по-директен и удря с палката по решетката. Затворник 8612 прибира ръцете си точно навреме, за да избегне премазването на пръстите си. Надзирателите се смеят.

Сега те се местят към Килия 3, тъй като 8612 и 1037 викат на другарите си в Килия 3 да се барикадират. „Изкарайте леглата пред вратата!“ „Едно хоризонтално и едно вертикално! Не ги пускайте вътре! Те ще ви вземат леглата!“ „Те взеха нашите легла! По дяволите!“

Затворник 1037 надминава всички с призива си към яростна съпротива: „Борете се с тях! Съпротивлявайте се агресивно! Дойде времето за кървава революция!“.

Надзирател Ландри се връща, въоръжен с голям пожарогасител и изстрелва вледеняващ въглероден диоксид в Килия 2, принуждавайки затворниците да побегнат назад. „Млъквайте и стойте далече от вратата!“ (Ироничното е, че това е същият този пожарогасител, който Комисията на Станфордския университет за изследванията, в които участват хора, настояваше да имаме на разположение в случай на извънредна ситуация!)

След като леглата са издърпани от Килия 3 в коридора, бунтовниците в Килия 2 се чувстват предадени.

— Килия 3, какво става? Казахме ви да барикадирате вратите!

— Що за солидарност е това? Къде е „сержанта“? „Сержанта“ (2093), ако това е по твоя вина, е окей, защото всички разбираме, че ти си невъзможен.

— Хей, Килия 1, дръжте леглата така. Не ги пускайте вътре.

Надзирателите разбират, че шестимата могат да потушат затворнически бунт този път, но в бъдеще ще трябва да се оправят само по трима срещу девет затворника и това може да задълбочи проблемите. Няма значение: Арнет формулира психологическата тактика на „разделяй и владей“: да се превърне Килия 3 в привилегирована и да се дадат на обитателите й специалните привилегии миене на ръце и зъби, връщане на леглата и завивките, и отново пускане на водата в тяхната килия.

Надзирател Арнет високо обявява, че тъй като от Килия 3 се държат добре, „техните легла не са скъсани и ще им бъдат върнати, когато редът се възстанови в Килия 1“.

Надзирателите се опитват да придумат „добрите затворници“ да убедят другите да се държат прилично. „Ами ако знаехме какво не е наред, можехме да им кажем!“, възкликва един от „добрите затворници“.

Ванди отговаря: „Не е нужно да знаете какво не е наред. Можете просто да им кажете да се коригират“.

Затворник 8612 крещи: „Килия 1, ние сме с вас, и тримата“. След това отправя мъглива заплаха към надзирателите, докато те го влачат към Дупката, „облечен“ само с хавлия: „За ваше съжаление, момчета, вие си мислите, че ние сме изиграли всичките си карти“.

След като са свършили тази работа, надзирателите си дават кратък таймаут за по цигара и за да формулират план за действие, за да се справят с барикадата в Килия 1.

Когато Рич-1037 отказва да излезе от Килия 2, тримата надзиратели го сграбчват, хвърлят го на земята, закопчават глезените му и го извлачват на Двора. Той и бунтовник 8612 си крещят от Двора и от Дупката за положението си, умолявайки целия затворнически контингент да поддържа бунта. Някои надзиратели се опитват да направят място в килера и да разширят Дупката, за да бутнат там и затворник 1037. След като преместват кутиите, за да освободят още малко пространство, го влачат обратно в килията му, а краката му продължават да са оковани.

Надзирателите Арнет и Ландри обсъждат и се съгласяват за прост начин да въведат известен ред в тази лудница: да започнат преброяването. Преброяването придава ред на хаоса. Дори само с четирима затворници в редицата, всички в поза мирно, надзирателите започват, като ги карат да извикват номерата си.

— Моят номер е 4325, г-н надзирател.

— Моят номер е 2093, г-н надзирател.

Преброяването протича в редицата, съставена от тримата „добряци“ от Клетка 3 и 7258, който е гол и само с хавлия около кръста. Забележителното е, че 8612 извиква номера си от Дупката, но по подигравателен начин.

Надзирателите сега завличат 1037 в тъмничната килия за краката и го вкарват в далечния ъгъл на килера в коридора, който се е превърнал в импровизирана втора Дупка. Междувременно 8612 продължава да крещи за директора на затвора: „Хей, Зимбардо, довлечи си задника тука!“. Реших да не се намесвам на този етап, а да наблюдавам конфронтацията и опитите за възстановяване на закона и реда.

Някои интересни коментари са записани в ретроспективните дневници на затворниците (попълнени след приключването на изследването).

Пол-5704 говори за първите ефекти на изкривяването на времето, които започват да променят мисленето на всички. „След като се барикадирахме онази сутрин, заспах за известно време, изтощен от липсата на пълноценен сън предната нощ. Когато се събудих, мислех, че е следващата сутрин, но дори още не беше обяд!“ Той отново заспал следобеда, мислейки, че е нощ, когато се събудил, а било едва 17 ч. Изкривяването на времето застигнало и 3401, който бил изгладнял до смърт и гневен, че вечерята не е била сервирана, мислейки, че е 21 или 22 ч, когато все още не било 17 ч.

Макар че надзирателите в крайна сметка смазаха бунта и го използваха като оправдание за ескалирането на своята доминация и контрол над тези вече потенциално „опасни затворници“, много от затворниците се чувстваха добре от това, че са имали смелостта да предизвикат системата. Затворник 5486 отбеляза, че „духът е висок, момчетата са заедно, готови да предизвикват размирици. Ние организирахме «Бунт по бели гащи». Никакви шеги повече, никакви подскоци, никаква игра с главите ни“. Той добави, че е бил ограничен от това, за което съкилийниците му от „добрата килия“ са били съгласни да го подкрепят. Ако е бил в Килия 1 или 2, е щял да „направи това, което те са направили“ и да въстане по-яростно. Нашият най-малък, най-крехък физически затворник, Глен-3401 — студентът от азиатски произход, като че ли имал Богоявление по време на бунта: „Предложих да преместим леглата срещу вратата, за да държим надзирателите отвън. Макар че обикновено съм мълчалив, не ми харесва да ме разиграват по този начин. Да помогна за организирането и да участвам в нашия бунт беше важно за мен. Въз основа на това изградих егото си. Чувствах, че това беше най-доброто нещо в цялото преживяване. Сякаш самооценяването ми след барикадата ме направи по-познат за самия мен“.^[2]