Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (189) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lucifer Effect: Understanding How Good People Turn Evil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2020)

Издание:

Автор: Филип Зимбардо

Заглавие: Ефектът „Луцифер“

Преводач: Людмила Андреева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: документалистика

Националност: американска

Печатница: Изток-Запад

Излязла от печат: 20.04.2017

Коректор: Ива Вранчева

ISBN: 978-619-01-0028-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10761

История

  1. — Добавяне

Деиндивидуализацията: анонимност и разрушителност

Романът на Уилям Голдинг Lord of the Flies („Повелителят на мухите“) задава въпроса, как проста промяна във външния вид на човека може да пусне в ход драматични промени в откритото поведение. Добри британски ученици са трансформирани в убийствени малки зверове просто чрез изрисуването на лицата им. Когато храната се изчерпва на техния пуст остров, група от момчета, водени от Джак Меридю се опитват да убият свиня, но не могат да завършат действието, защото убийството е забранено от техния християнски морал. След това Джак решава да изрисува лицето си и да го превърне в маска; когато го прави, се осъществява плашеща метаморфоза, след като вижда отражението си във водата:

Изумен, той видя не себе си, а някакъв страшен непознат. Изсипа водата, скочи на крака и възбудено се засмя. Изправено до локвата, жилавото му тяло беше увенчано с маска, която привличаше погледите им [на момчетата] и ги плашеше. Затанцува и смехът му се превърна в кръвожадно ръмжене. Подрипна към Бил, а маската беше нещо независимо и само за себе си, зад което Джек се криеше, освободен от срам и стеснителност[1].

След като другите момчета в бандата на Джак също се дегизират с боядисани маски, са готови: „Убий свинята. Прережи й гърлото. Пролей кръвта й“.[2] След като това несвойствено дело — убийството на друго създание — е осъществено, момчетата се наслаждават на забавата на убиването както на животни, така и на техните врагове сред хората и най-вече интелигентно момче с прякор „Пиги“ [прасенце]. Силата създава правото и адът се разтваря, когато Ралф — добрият водач, е преследван от стадото.

Имали някаква психологическа валидност идеята, че дегизирането на собствения външен вид може драстично да инфектира поведенческите процеси? Опитах се да отговоря на този въпрос с набор от експерименти, които способстват да се стимулира ново поле на изследване в психологията на деиндивидуализацията и антисоциалното поведение[3].

Бележки

[1] Преводът е на Димитри Иванов, издателство „Труд“ 2005 г. — Б.пр.

[2] W. Golding, Lord of the Flies (New York: Capricorn Books, 1954), с. 58,63.

[3] P. G. Zimbardo, „The Human Choice: Individuation, Reason, and Order Versus Deindividuation, Impulse, and Chaos“, in 1969 Nebraska Symposium on Motivation, eds. W. J. Arnold and D. Levine (Lincoln: University of Nebraska Press, 1970).