Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (279) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Вицепрезидентът Дик Чейни като „вицепрезидента на изтезанията“

Редакционна статия на „Уошингтън Поуст“ нарече Дик Чейни „вицепрезидента на изтезанията“ заради усилията му да разгроми и най-накрая да модифицира поправката на Маккейн на закона за оторизиране на бюджета на Министерство на отбраната^[1]. Тази поправка изискваше човешко отношение към затворниците в американски военни затвори. Чейни лобираше усилено да получи изключение от закона, което да се даде на ЦРУ за да му се помогне да използва всякакви необходими средства за извличане на информация от неговите заподозрени. Чейни твърдеше, че такъв закон ще върже ръцете на агентите на ЦРУ и ще ги изложи на потенциално съдебно преследване заради усилията им в глобалната война срещу тероризма. (Вече видяхме колко крайно брутални и смъртоносни могат да са техните усилия.)

Малко вероятно е приемането на това законодателство да затъмни страстната подкрепа на Чейни за това ЦРУ да използва всички средства, с които разполага, за да получава признания и разузнавателна информация от задържани на тайни места заподозрени терористи. Това трябва да е така, когато разгледаме непоколебимото придържане на Чейни към убежденията, които той изрази малко след атаките на 11 септември. В излъчвано по телевизията NBC интервю в предаването Meet the Press („Среща с пресата“) Чейни направи забележителното изявление:

Трябва обаче да работим и един вид от тъмната страна, ако желаете. Трябва да прекарваме време в сенките на разузнавателния свят. Голяма част от това, което трябва да се направи тук, ще трябва да се направи тихо, без обсъждания, използвайки източници и методи, които са на разположение на нашите разузнавателни агенции, ако искаме да имаме успех. Това е светът, в който действат тези хора, и за нас ще е жизненоважно да използваме всякакви средства, които са на наше разположение, за да постигнем целта си^[2].

В интервю по Националното обществено радио (NPR) бившият началник на кабинета на държавния секретар Колин Пауъл полковник Лоурънс Уилкърсън обвини екипа от неоконсерватори на Чейни-Буш в издаване на директиви, които са довели до злоупотребите със затворниците от американски войници в Ирак и Афганистан. Уилкърсън очерта пътя, по който такива директиви са поемали:

За мен беше ясно, че има видима одитна пътека от кабинета на вицепрезидента [Чейни] през държавния секретар по отбраната [Ръмсфелд] надолу към командирите на място с внимателно подбрани думи, които на войник в зоната на бойните действия означават две неща: не получаваме достатъчно добра разузнавателна информация и ти трябва да получиш тези доказателства… и, о, между другото, ето някои начини, по които ти вероятно ще може да я получиш.

Уилкирсън освен това говори за Дейвид Адингтън, съветник на Чейни, като „яростен защитник на позволяването на президента в неговия капацитет като главнокомандващ да се отклонява от Женевските конвенции“^[3]. Това ни води директно нагоре до върха на властовата кула.