Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (150) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Положителни последици за участниците

В традиционните описания на релативната етика на изследванията, за да бъде санкционирано едно изследване, ползата от него за науката, медицината и/ или обществото трябва да надделява над „цената“ за участниците. Макар че такова съотношение на ползите/ цената изглежда уместно, сега искам да оспоря този метод на обяснение. „Цената“ за участниците („изследваните лица“ по времето на СЗЕ) беше реална, незабавна и често осезаема. Обратното: каквито и ползи да се очакваха, когато изследването беше планирано и след това получи одобрение, те бяха просто вероятни и далечни, а можеше и никога да не се реализират. Много обещаващи изследвания не дават съществени резултати и дори не се публикуват и не се разпространяват сред научната общност. Дори значими публикувани резултати може да не се превеждат в практическа полза, а практическото им приложение е възможно да се окаже неосъществимо или непрактично, когато се съпостави с нивото на социалната полза. От друга страна, някои базисни изследвания, които нямат очевидно приложение, когато първоначално са замислени, се оказва, че водят до важни приложения. Например базисните изследвания върху обуславянето на автономната нервна система са довели директно до използването на биологичната обратна връзка като терапевтично помощно средство в здравеопазването^[1]. И още нещо: повечето изследователи не са демонстрирали особен интерес или способност в приложението на техните резултати за „социално инженерство“ в сферата наличните и социалните проблеми. Взети заедно, тези критики казват, че страната на възвишената „полза“ от изследванията в етичното уравнение е възможно да не може да се реализира нито по принцип, нито на практика, докато частта с болката остава както нетна, така и брутна загуба за участниците и за обществото.

Освен това в подобно етично уравнение липсва загриженост за нетната печалба за участниците. Те имат ли някаква полза от това, че са участвали в даден изследователски проект? Например тяхното заплащане компенсирали дистреса, който изпитват от участието си в медицински изследвания, оценяващи аспекти на болката? Хората ценят ли познанието, което натрупват като участници в изследвания? Научават ли нещо специално за себе си от опита в изследването? Адекватният, детайлен разбор накрая е от съществено значение за реализиране на тази вторична цел на изследванията, в които участват хора. (Пример как това може да се постигне в един от моите експерименти върху предизвиканата психопатология вж. в бележките^[2].) Такива ползи обаче не могат да се допускат или да се надяваме на тях; те трябва да се демонстрират емпирично като мерки за резултата от всяко изследване, провеждано с предварителното съзнание за неговата „съмнителна етика“. Освен това от повечето съображения за изследователската етика отсъства задължението на изследователите да се ангажират в специален вид социален активизъм, който прави изследванията им полезни за тяхната област на познанието и за усъвършенстването на обществото им.