Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (166) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Изследователски разкрития за властта на ситуацията

Станфордският затворнически експеримент е аспект от голямата мозайка на изследвания, които разкриват властта на социалните ситуации и социалното конструиране на реалността. Видяхме как той се фокусира върху властовите взаимоотношения между хората в институционална среда. Различни изследвания, които го предшестват и следват, са осветили много други аспекти на човешкото поведение, което е оформено по неочакван начин от ситуационните сили.

Групите могат да ни накарат да вършим неща, които обикновено не бихме направили самостоятелно, но тяхното влияние често е индиректно — просто моделиране на нормативното поведение, което групата иска от нас да имитираме и да практикуваме. Обратното, влиянието на авторитета по-често е директно и е лишено от финес: „Ще правиш това, което ти кажа!“. Тъй като изискването е толкова открито и дръзко, човек може да реши да не се подчини и да не следва лидера. За да разберете какво имам предвид, да разгледаме въпроса: „До каква степен добър, обикновен човек ще се съпротивлява или ще се подчини на изискване на авторитетна/ властна фигура да навреди или дори да убие невинен непознат?“. Този провокативен въпрос е подложен на противоречиво изследване на сляпото подчинение на авторитета. Това е класически експеримент, за който вероятно сте чували заради неговите „шокиращи“ резултати, но в процедурите има много повече ценни неща, които ще извлечем, за да си помогнем в търсенето на отговор защо добрите хора могат да бъдат накарани да се държат лошо. Ще разгледаме повторенията и разширенията на това класическо изследване и отново ще си зададем въпроса, поставен от всички подобни изследвания: каква е външната им валидност, кои са паралелите в реалния свят на лабораторната демонстрация на властта на авторитета?