Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (61) (Разбиране как добрите хора стават зли)

На този четвърти ден от експеримента очаквам не толкова френетично време като безкрайните неприятности, донесени от вторник. Дневният ни график като че ли е пълен с достатъчно интересни неща, които да удържат летливостта, раздираща по шевовете нашия затвор. Свещеник, който е затворнически капелан, ще ни посети тази сутрин, за да ми даде представа колко реалистична е нашата затворническа симулация и да ни осигури стандарт — действителното преживяване в затвора, — с който да се съизмерваме. Той ми връща по-ранна услуга, която му бях направил: осигуряване на някои източници за статия, която той пишеше за затворите за летен обучителен курс. Макар че посещението му беше осигурено преди започването на изследването, ще свърши двойна работа и като частично задоволи искането на Комисията по оплакванията за църковни служби — нещо такова. След това ще бъде първото изслушване на Борда по предсрочното пускане на свобода за затворниците, които го искат. Бордът ще се оглавява от нашия консултант по проекта — Карло Прескот. Ще бъде интересно да видим как той се справя с цялото това преобръщане на ролята: от бивш затворник, който многократно е искал предсрочно освобождаване и е бил отхвърлян, до председател на борд за предсрочно пускане.

Обещанието за друга вечер за посещения след вечеря би трябвало да помогне да ограничим дистреса на някои от затворниците. Освен това планирам да приема заместващ затворник и униформа с номер 416, за да запълня проблемния Дъг-8612. Много неща в днешния график, но това е работата в един добър ден за директора на Станфордския общински затвор и неговия персонал.