Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (263) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Снемане на имунитета на архитектите на незаконната политика

Американското и международното право признават принципа на „командната отговорност“ или „отговорността на висшестоящия“ според който хората на цивилни или военни властови позиции могат да бъдат наказателно отговорни за престъпления, извършени от тези, които са под тяхно командване. Три елемента са нужни, за да бъде установена такава отговорност. Първо, трябва да има ясно взаимоотношение на висшестоящ и подчинен. Второ, висшестоящият трябва да е знаел или да е имал причина да знае, че подчиненият се кани да извърши престъпление или че той вече е извършил престъпление. Трето, висшестоящият трябва да се е провалил в предприемането на нужните и разумни мерки за предотвратяването на престъплението или за наказване на извършителя.

Военните престъпления и изтезанията са наказуеми по клаузите на Закона за военните престъпления от 1996 г., Закона против изтезанията от 1996 г. и Единния кодекс на военното правосъдие (UCMJ). Хюман Райтс Уоч оповестява публично, че prima facie [на пръв поглед] съществуват доказателства, които налагат започването на наказателно преследване по отношение на четирима ръководители: държавния секретар по отбраната Доналд Ръмсфелд, бившия директор на ЦРУ Джордж Тенет, генерал-лейтенант Рикардо Санчес и генерал-майор Джефри Милър.

Тук мога само да очертая някои от аргументите за необходимостта всеки от тези ръководители да бъде държан отговорен за изтезанията и злоупотребите, извършени по време на техния мандат — пълно описание и подкрепящи доказателства се осигуряват в доклада на HRW.