Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (176) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Властта на лекарите над сестрите да се държат зле с пациентите

Ако взаимоотношението между учителите и учениците е на базиран на власт авторитет, колко по-силно е това между лекарите и медицинските сестри? Колко трудно е следователно сестра да не се подчини на нареждане на могъщия авторитет на лекаря — когато тя знае, че бърка? За да открие това, екип от лекари и медицински сестри проверяват подчинението в своята система на авторитета, като определят дали сестрите ще изпълняват или няма да се подчиняват на нелегитимно искане от лекаря в реална болнична среда^[1].

Всяка от 22-те медицински сестри получава индивидуално обаждане от лекар от персонала, когото никога не е виждала. Той й казва да даде незабавно лекарство на пациент, така че то да подейства до времето, когато той пристигне в болницата. Ще подпише назначеното лекарство тогава. Нарежда й да даде на пациента му 20 милиграма от лекарството Astrogen. Етикетът на опаковката на Astrogen гласи, че обичайната доза е 5 милилитра и присъства предупреждението, че 10 милилитра е максималната доза. Заповедта му удвоява тази максимална доза.

Конфликтът, създаден в съзнанието на всяка от тези медицински сестри, е дали да изпълнят заповедта на непознат лекар, обаждащ се по телефона, и да дадат прекомерна доза от лекарството, или да следват стандартната медицинска практика, която отхвърля такива неоторизирани заповеди. Когато тази дилема е представена като хипотетичен сценарий на 12 сестри в същата болница, десет казват, че биха отказали да се подчинят. Когато обаче други медицински сестри са поставени на „горещия стол“ и са изправени пред непосредственото пристигане на лекаря (и възможния гняв от това, че заповедта му не е изпълнена), те почти единодушно се огъват и се подчиняват. Всички с изключение на една от 22-те медицински сестри, подложени на истинската проверка, започват да наливат лекарството (всъщност плацебо), за да го дадат на пациента — преди изследователят да ги спре. Тази самотна неподчинила се медицинска сестра би трябвало да получи повишение и медал за героизъм.

Тази драматичен ефект съвсем не е изолиран. Еднакво високи нива на сляпо подчинение на всемогъщия авторитет на лекарите се появяват в неотдавнашно проучване на голяма извадка от регистрирани медицински сестри. Близо половината (46%) от сестрите съобщават, че могат да си спомнят момент, в който те наистина са „изпълнили нареждане на лекар, за което са смятали, че ще има вредни последици за пациента“. Тези подчиняващи се медицински сестри приписват по-малка отговорност на себе си, отколкото на лекарите, когато изпълняват неуместно нареждане. Освен това те сочат, че основната база на социалната власт на лекарите е тяхната „легитимна власт“ — правото да осигуряват цялостни грижи за пациента^[2]. Те просто изпълняват това, което за тях са легитимни заповеди… но след това пациентът умира. Хиляди хоспитализирани пациенти умират ненужно всяка година заради различни грешки на болничния персонал, някои от които според мен включват такова безпрекословно подчинение на медицинските сестри и техническите помощници на погрешните заповеди на лекарите.