Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (107) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Слушайте внимателно: експериментът приключи. Вие сте свободни.

Думите на обществения защитник помрачават надеждите на затворниците. Осезаем мрачен плащ е надвиснал над начумерените лишени от свобода. Общественият защитник се здрависва с отпуснатите им ръце и излиза от стаята. Моля го да ме изчака отвън. След това се премествам към челото на масата и искам от затворниците да обърнат внимание на това, което имам да им кажа. Почти не им е останала мотивация, която да е достатъчна, за да обърнат внимание на каквото и да било, след като надеждите им за бързо освобождаване са били попарени от официозната реакция на адвоката на тяхното тегло.

— Имам нещо важно да ви кажа, така че моля да ме изслушате внимателно: експериментът приключи. Вие сте свободни да си тръгнете днес.

Няма незабавна реакция, няма никаква промяна в лицевите им изражения или в езика на тялото. Имам чувството, че те са объркани, скептични, може би дори подозрителни и смятат, че това е просто още един тест на техните реакции. Продължавам бавно и възможно най-ясно: „Аз и останалата част от изследователския персонал решихме да прекратим експеримента, смятано от този момент. Изследването е официално приключило и Станфордският общински затвор е закрит. Всички ви благодарим за важната роля, която имахте в това изследване, и…“.

Радостни възгласи заместват мрачното настроение. Прегръдки, потупвания по гърба и широки усмивки озаряват тези преди миг твърде мрачни лица. Еуфорията отеква в Джордан Хол. Това е радостен момент и за мен: да мога да освободя тези оцелели от лишаването им от свобода и да се откажа от ролята си на директор на затвор веднъж завинаги.