Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (180) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Създаване на нацисти в американска класна стая

Ученици в гимназиален курс по световна история в Пало Алто, Калифорния, подобно на много от нас не са способни да разберат безчовечността на Холокоста. Как е възможно такова расистко и смъртоносно социалнополитическо движение да процъфтява и как средностатистическите граждани могат да са толкова невежи или безразлични за страданието, наложено на техните събратя еврейски граждани? Изобретателният им учител Рон Джоунс решава да модифицира материала, за да направи посланието смислено за тези невярващи ученици. За да го направи, той се отказва от обичайния дидактичен метод на преподаване, за да приеме преживелищното учене.

Започва, като казва на класа, че те ще симулират някои аспекти на немския опит през следващата седмица. Независимо от това предупреждение, този ролево-игрови „експеримент“ който се осъществява през следващите пет дни, е сериозна работа за учениците и шок за учителя, да не споменаваме директора и родителите на учениците. Симулацията и реалността се сливат, докато тези ученици създават тоталитарна система от убеждения и принудителни контролни механизми, които твърде много приличат на създадените от нацисткия режим на Хитлер^[1].

Първо, Джоунс установява нови, ригидни правила в класната стая, които учениците трябва да се подчиняват без никакви въпроси. Всички отговори трябва да са ограничени до три думи или по-малко и да се предшестват от „сър“ като ученикът стои изправен до чина си. Когато никой не оспорва това и други произволни правила, атмосферата в класната стая започва да се променя. По-вербално надарените, интелигентни ученици загубват своята видна позиция и са изтикани на заден план от неумеещите толкова добре да си служат с езика, по̀ физически утвърждаващите се техни съученици. Движението в класната стая е наречено „Третата вълна“. Въведен е поздрав с шепа заедно с лозунги, които трябва да бъдат крещени в унисон и по команда. Всеки ден има нов свързан със силата лозунг: „Сила чрез дисциплина“, „Сила чрез общност“, „Сила чрез действие“ и „Сила чрез гордост“. Има още един, запазен за по-късно. Тайни ръкостискания идентифицират вътрешните хора, а критиците трябва да бъдат докладвани за „държавна измяна“. Действията следват лозунгите — направа на банери, които са закачени из цялото училище, включване на нови членове, научаване на другите ученици на задължителните седящи пози и т.н.

Първоначалното ядро от 20 ученици по история скоро набъбва на повече от сто нетърпеливи нови членове на Третата вълна. Учениците след това „завземат“ задачата, превръщайки я в своя. Те издават специални членски карти. На някои от най-умните ученици е наредено да напуснат класа. Новото авторитарно вътрешногрупово е очаровано и малтретира бившите си съученици, когато са изведени от класа.

Джоунс после доверява на последователите си, че те са част от национално движение за откриване на ученици, които са готови да се борят за политическа промяна. Те са „подбрана група от млади хора, избрани, за да помогнат на каузата“ — казва им той. Планиран е митинг за следващия ден, на който националният кандидат за президент би трябвало да обяви по телевизията формирането на нова програма Младежка Трета вълна. Повече от 200 ученици изпълват аудиторията на гимназията „Къбърли“ в нетърпеливо очакване на тази обява. Възторжените членове на Третата вълна носят униформи с бели ризи и направени у дома ленти за ръкави, и закачат банери по стените на залата. Бели мускулести ученици стоят на вратата, приятели на учителя се преструват на репортери и фотографи и обикалят из масата „истински вярващи“. Телевизорът е включен и всеки чака — и чака — голямото съобщение за тяхната следваща колективна гъша стъпка напред. Те крещят: „Сила чрез дисциплина!“.

Вместо това учителят прожектира филм за Нюрнбергския митинг; историята на Третия райх се показва с призрачни образи. „Всеки трябва да приеме вината — никой не може да твърди, че по някакъв начин не е участвал.“ Това е последният кадър от филма и края на симулацията. Джоунс обяснява на събралите се ученици причината за тази симулация, която далеч е надскочила първоначалното му намерение. Той им казва, че новият лозунг за тях трябва да е „Сила чрез разбиране“. Учителят продължава със заключението: „Бяхте манипулирани. Бяхте изтикани от собственото си желание на мястото, на което се намирате“.

Рон Джоунс си създава неприятности с администрацията, защото родителите на отхвърлените съученици се оплакват, че децата им са били тормозени и заплашвани от новия режим. Въпреки това той заключава, че много от тези младежи са научили жизненоважен урок чрез личното преживяване на лекотата, с която поведението им може толкова радикално да се трансформира чрез подчинението на могъщ авторитет в контекста на фашизоидна среда. В своето по-късно есе за „експеримента“ Джоунс отбелязва: „Пред четирите години, в които преподавах в гимназията «Къбърли» никой никога не призна, че е присъствал на митинга на Третата вълна. Това беше нещо, което всички искахме да забравим“. (След като напуска училището няколко години по-късно, Джоунс започва да работи с ученици със специални нужди в Сан Франсиско. Внушителен документален филм за това симулирано нацистко преживяване, озаглавен „Вълната“, предава известна част от трансформацията на добри деца в псевдо-Хитлерова младеж^[2].)