Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (178) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lucifer Effect: Understanding How Good People Turn Evil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2020)

Издание:

Автор: Филип Зимбардо

Заглавие: Ефектът „Луцифер“

Преводач: Людмила Андреева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: документалистика

Националност: американска

Печатница: Изток-Запад

Излязла от печат: 20.04.2017

Коректор: Ива Вранчева

ISBN: 978-619-01-0028-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10761

История

  1. — Добавяне

Сексуално подчинение на авторитета: измамата с обиска на голо

„Измами с обиски на голо“ са били извършени в няколко вериги ресторанти за бързо хранене из целите САЩ. Това явление демонстрира вездесъщността на подчинението на анонимен, но привидно важен авторитет. Modus operandi [начинът на действие] е помощник-мениджър на ресторанта да получи обаждане от мъж, който се идентифицира като полицай на име например „Скот“. Той има нужда от спешната му помощ със случай на кражба от служител в този ресторант. Настоява да се обръщат към него със „сър“ в разговора. Този човек предварително е проучил релевантната вътрешна информация за процедурите в ресторанта и местните детайли. Освен това знае как да получава информацията, която иска, чрез умело насочени въпроси, както правят сценичните магьосници и „четящите умовете“ на хората. Той е добър мошеник.

В крайна сметка полицай „Скот“ научава от помощник-мениджъра името на привлекателна млада и нова служителка, която — казва той — краде от ресторанта и се смята, че в момента държи в себе си контрабандна стока. Той иска тя да бъде изолирана в задната стая и да бъде задържана, докато той или неговите хора успеят да я вземат. Служителката е задържана там и научава възможностите си от „сър полицай“ който говори с нея по телефона: или да бъде обискирана на голо там и тогава от колега служител, или да бъде отведена в полицейското управление, за да бъде обискирана със сваляне на дрехите от полицията. Неизменно жената избира да бъде претърсена сега, тъй като знае, че е невинна и няма какво да крие. Обаждащият се след това инструктира помощник-мениджъра да я съблече и да я претърси: анусът и влагалището й се претърсват за откраднати пари или дрога. Всичко това става, докато обаждащият се настоява да му бъде описвано в графични детайли какво става и през цялото време камерите за видеонаблюдение записват тези забележителни събития, докато се разгръщат. Това обаче е само началото на кошмара за невинната млада служителка и сексуално и властово вдъхновение за обаждащия се воайор.

В съдебно дело, в което бях експертен свидетел, този основен сценарий включваше и карането на уплашена 18-годишна гимназистка да се ангажира в поредица от все по-неловки и сексуално унизителни дейности. На голата жена било казано да подскача и да танцува. Помощник-мениджърът (жена) получил нареждане от обаждащия се да намери някой по-възрастен мъж служител, за да помогне за ограничаването на жертвата, така че тя да може да се върне към задълженията си в ресторанта. Сцената дегенерирала още повече, когато обаждащият се настоял жената да мастурбира и да прави орален секс на по-възрастния мъж, който уж я удържал в задната стая, докато полицията бавно си проправи път до ресторанта. Тези сексуални дейности продължили няколко часа, докато чакат пристигането на полицията — нещо, което, разбира се, така и не се случило.

Това странно влияние на авторитета в негово отсъствие изкушава много хора в тази ситуация да нарушават политиката на ресторанта и предполагаемо и собствените си етични и нравствени принципи, за да насилват сексуално и да унижават честна, ходеща на църква млада служителка. В крайна сметка персоналът на ресторанта беше уволнен, някои бяха обвинени в престъпления, ресторантът беше съден, жертвите са сериозно дистресирани, а извършителят в тази и подобни измами — бивш служител на системата на затворите — най-накрая беше заловен и осъден.

Една смислена реакция на научаването за тази измама е да се фокусираме върху диспозициите на жертвата и нейните нападатели като наивни, невежи, лековерни, странни хора. Когато обаче научим, че тази измама е правена успешно в 68 сходни ресторанта за бързо хранене в 32 различни щата, в половин дузина различни ресторантски вериги и че помощник-мениджърите на много ресторанти из цялата страна са били измамени, а жертвите са както жени, така и мъже, анализът ни трябва да се отдалечи от простото обвиняване на жертвите, за да признаем силата на ситуационните фактори, участващи в този сценарий. Затова нека не подценяваме властта на „авторитета“ да генерира подчинение в степен и от вид, който е труден за разбиране.

Дона Съмърс — помощник-мениджър в „Макдоналдс“ в Маунт Уошингтън, Кентъки — тя е уволнена за това, че е била измамена да участва в тази измама по телефона, изразява една от основните теми в нашия разказ за Ефекта на Луцифер за ситуационната власт. „Гледаш ретроспективно това и си казваш: «Аз не бих го направил». Ако обаче не си бил поставен в тази ситуация, по онова време, откъде знаеш какво би направил. Не знаеш.“[1]

В своята книга Making Fast Food: From the Frying Pan into the Fryer („Приготвянето на бърза храна: от тигана във фритюрника“) канадската социоложка Естър Райтър заключава, че подчинението на авторитета е най-ценената черта у работниците в индустрията на бързото хранене. „Процесът на конвейерната линия много преднамерено се опитва да премахне всяка мисъл или свобода на действие на работниците. Те са придатъци на машината“ — казва тя в неотдавнашно интервю. Пенсионираният специален агент от ФБР Дан Яблонски — частен детектив, който разследва някои от измамите — заявява: „Ние с вас може да седим тук и да съдим тези хора, и да казваме, че те са били пълни идиоти. Те обаче не са обучени да използват здрав разум. Те са обучавани да казват и да мислят: «С какво мога да ви помогна?»“.[2]

Бележки

[1] Цитирано от телевизионно интервю от 1979 г. с Робърт В. Ливайн, „Milgrams Progress“, American Scientist Online, July-August 2004. Първоначално в Blass, Obedience to Authority, с. 35–36.

[2] R. Jones, „The Third Wave“, in Experiencing Social Psychology, ed. A. Pines and C. Maslach (New York: Knopf, 1978), с. 144-152; вж. също статията, за която Рон Джоунс пише неговото упражнение „Третата вълна“, налична на адрес: www.vaniercollege.qc.ca/Auxilliary/PsychologyFrank/Thirdwave.html.