Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (79) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Затворник 4325 пледира „Невиновен“

Затворник Джим-4325 е ескортиран в стаята; белезниците му са свалени и му е предложен стол. Той е едър, як мъж. Карло го предизвиква на мига: „Защо си в затвора? Какво пледираш?“. Затворникът отговаря с цялата полагаща се сериозност: „Сър, обвинен съм в нападение със смъртоносно оръжие. Аз обаче искам да пледирам «Невиновен» по това обвинение“.^[1]

— Невиновен? — Карло се преструва на изненадан. — Значи внушаваш, че полицаите, които са те арестували, не са знаели какво правят, че има някаква грешка, някакво объркване? Това са хората, които са били обучени да налагат закона и вероятно имат дългогодишен опит, та те са били склонни да приберат теб от цялото население на Пало Алто и не знаят за какво говорят, съзнанието им е объркано за това, което са направили? С други думи, те са лъжци — това ли казваш: че са лъжци?

Затворник 4325: „Не казвам, че са лъжци, трябва да има някакви много убедителни доказателства и т.н. Със сигурност уважавам техните професионални познания и т.н. […] Не съм видял никакви доказателства, но приемам, че трябва да са добри, за да ме приберат“. (Затворникът се предава пред по-висшия авторитет; първоначалното му себеутвърждаване отстъпва пред доминиращото поведение на Карло.)

Карло Прескот: „Във всеки случай ти току-що потвърди, че трябва да има някаква истина в това, което те казват“.

Затворник 4325: „Е, очевидно трябва да има нещо истинно в това, което казват, щом са ме прибрали“.

Прескот започва с въпросите, които изследват образованието на затворника и бъдещите му планове, но е нетърпелив да узнае повече за престъплението му: „Какви типове връзки, какви типове неща правиш в свободното си време, които са те поставили в позицията да бъдеш арестуван? Това е сериозно обвинение… знаеш, че може да убиеш някого, когато го нападаш. Какво направи? Простреля го или го промуши, или…?“.

Затворник 4325: „Не съм сигурен, сър. Полицай Уилямс каза…“

Прескот: „Какво направи ти? Простреля го или го промуши, или го взриви? Използва ли оръжие?“

Крейг Хейни и другите членове на Комисията се опитват да облекчат напрежението, като питат затворника как се е приспособил към затворническия живот.

Затворник 4325: „Е, по природа съм нещо като интроверт… и предполагам, че първите няколко дни мислих за това и реших, че най-доброто, което трябва да правя, е да се държа добре…“

Прескот отново взема нещата в свои ръце: „Отговори на въпроса му, не искаме тонове интелектуални глупости. Той ти зададе директен въпрос, сега му отговори!“.

Крейг прекъсва с въпрос за превъзпитателните аспекти на затвора, на който затворникът отговаря: „Е, да, има известни достойнства в него. Със сигурност се научих да се подчинявам и в моменти на стрес съм бил малко остър, но надзирателите вършат добра работа“.

Прескот: „Тази Комисия по предсрочното освобождаване не може да те държи за ръка навън. Казваш, че са те научили на някакво подчинение, научили са те да сътрудничиш, но навън няма да има кой да те следи, ще си сам. Какъв тип гражданин смяташ, че може да станеш, при положение че има такива обвинения срещу теб? Преглеждам обвиненията срещу теб. Това е внушителен списък!“ С пълна увереност и доминация Карло гледа абсолютно празен бележник така, сякаш е криминалното досие на затворника, пълно с неговите присъди и детайли за неговите арести и освобождаване. Той продължава: „Знаеш ли, ти ни казваш, че може да се справиш навън в резултат на дисциплината, която си научил тук. Ние не можем да те държим за ръка там, навън… какво те кара да мислиш, че можеш да се справиш сега?“.

Затворник 4325: „Открих нещо, важно за мен. Отивам в Университета на Калифорния, в Бъркли, започвам да изучавам специалност. Искам да опитам с физика. Определено очаквам с нетърпение това“.

Прескот го срязва и преминава към разпит за религиозните му убеждения и след това го пита защо не се е възползвал от програмата на затвора за групова или трудова терапия. Затворникът изглежда искрено объркан и казва, че е щял да го направи, но никога не са му предложили такива възможности. Карло иска от Кърт Банкс да провери истинността на последното твърдение, в което — казва той — лично се съмнява. (Разбира се, той знае, че нямаме такива програми в този експеримент, но това са го питали винаги в миналото, когато се е явявал на изслушване пред комисии за предсрочно освобождаване.)

След още няколко въпроса от другите членове на комисията Прескот иска от надзирателя да върне затворника в килията му. Затворникът става и благодари на комисията. След това автоматично протяга ръце с долепени длани, докато надзирателят му щраква белезниците. Джим-4325 е ескортиран навън, отново му е сложена книжната торба на главата и е накаран да седне и да мълчи в коридора, докато следващият затворник е изслушван от комисията.

След като затворникът излиза, Прескот отбелязва за протокола: „Е, този човек е ужасно бъбрив…“.

Моите бележки ми напомнят: „Затворник 4325 изглеждаше много сдържан и по принцип в пълен самоконтрол — досега той е един от нашите «образцови затворници». Изглеждаше объркан от агресивния разпит на Прескот за престъплението, за което е арестуван, и лесно беше принуден да признае, че вероятно е виновен въпреки факта, че престъплението е напълно измислено. През цялото изслушване той се подчинява и е любезен, и това поведение допринася за относителния му успех, а вероятно и дълголетие като оцелял в тази затворническа среда“.