Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (208) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Осмисляне на безсмисленото малтретиране

Експерименталният план на Станфордския затворнически експеримент направи очевидно, че първоначално нашите надзиратели бяха „добри ябълки“ някои от които в течение на времето загниха заради могъщи ситуационни фактори. Освен това по-късно осъзнах, че аз заедно с моя изследователски екип бяхме отговорни за Системата, която направи така, че тази ситуация да функционира толкова ефективно и деструктивно. Не успяхме да осигурим адекватни ограничения от горе надолу, за да предотвратим малтретирането на затворниците и определихме „дневния ред“ и процедурите, които насърчиха процес на дехуманизация и деиндивидуализация, който стимулира надзирателите да действат по креативно зли начини. Нещо повече: можехме да впрегнем властта на Системата, за да прекратим експеримента, когато той започна да излиза от контрол и когато един надуващ свирката ме принуди да осъзная личната си отговорност за злоупотребите.

Обратното, в опитите да разберем злоупотребите, които са се осъществили в Абу Граиб, започваме от края на процеса — с документираните зли дела. Следователно трябва да направим анализа на обратно. Трябва да определим какви може да са били тези надзиратели като хора преди да бъдат разпределени да пазят затворниците на тези етажи от онзи иракски затвор. Възможно ли е да установим какви патологии — ако има такива — надзирателите може да са привнесли в затвора, за да отделим техните диспозиционни тенденции от онова, което конкретната ситуация вероятно им е наложила? След това: можем ли да разкрием какъв е бил поведенческият контекст, в който те са били поставени? Каква е била социалната реалност за надзирателите в тази конкретна среда в онзи конкретен момент от времето?

И накрая: трябва да открием нещо за властовата структура, която е отговорна за създаването и поддържането на работните условия и условията на живот на всички обитатели на онзи затвор — иракските затворници и американските надзиратели. Каква обосновка може да осигури Системата за използването точно на този затвор, за да настани „задържаните“ за неопределено време, без правна защита, и да ги разпитва, използвайки „принудителни тактики“? На какви нива е било взето решението да се суспендират защитните механизми на женевската конвенция и собствените правила на армията за поведението към затворниците, а именно забраната на всякакви действия, които са жестоки, нечовешки и унизителни в отношението към тях? Тези регулации осигуряват най-базисните стандарти на поведение в отношението към затворниците във всяка демокрация, независимо дали в мирно време и във война. Нациите ги прилагат на практика не толкова заради благотворителна добра воля, а за да гарантират почтеното отношение към собствените им войници, ако те бъдат заловени и се окажат военнопленници.

Без да съм подготвен като разследващ репортер и без да имам средствата да пътувам до Абу Граиб или да интервюирам ключови участници в тези злоупотреби, нямах особени причини да очаквам, че ще мога да стигна до върха или до дъното на това интригуващ психологически феномен. Би било жалко да не мога да използвам разбирането си на това видимо безсмислено насилие въз основа на уникалните ми „вътрешни“ познания от това, че бях директор на Станфордския затвор. Това, което научих от СЗЕ парадигмата за разследването на институционалните злоупотреби, е нужно за оценяването на различните фактори (диспозиционни, ситуационни и системни), водещи до поведенческия резултат, който искаме да разберем.