Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (297) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Нова таксономия на героизма

Стимулиран от мисленето за героичните поведения, свързани със Станфордския затворнически експеримент, започнах по-пълно изследване на тази интригуваща тема в диалози с моя колега и психолог Зино Франко. Първо разширихме концепцията за героичен риск, след това предложихме разширена дефиниция на героизма и накрая генерирахме негова нова таксономия. Изглеждаше видимо, че рискът или саможертвата не бива да са ограничени до непосредствената заплаха за физическата цялост или смърт. Компонентът на риска в героизма може да е всяка сериозна заплаха за качеството на живота. Например героизмът може да включва твърдо поведение пред лицето на известни дългосрочни заплахи за здравето или сериозни финансови последици, загуба на социален или икономически статус или остракизъм. Тъй като това съществено разширява дефиницията на героизма, изглежда необходимо да се изключат някои форми на привиден героизъм, които в действителност не са героични, а „псевдогероични“.

Не всички отцепници, воини или светци са герои. Героят трябва да въплъщава комбинация от преднамерено благородство и потенциална саможертва. Понякога на хората се приписва статус на герои, когато това не е заслужено чрез техните действия, а защото стават такива, за някаква цел на институция или правителство. Тези „псевдогерои“ са медийни създания, рекламирани от могъщи сили на системата^[1].

Героите се награждават по различни начини за техните героични дела, но ако очакват вторична печалба по времето на своя акт, трябва задължително да бъдат дисквалифицирани от героичния статус. Ако обаче вторичната печалба се дава след делото им без предварително очакване на или мотивация за постигането й, актът пак се квалифицира като героичен. Въпросът е, че героичният акт е социоцентричен, а не егоцентричен.

Героизмът може да се дефинира като имащ четири ключови характеристики: (а) той трябва да е акт, с който човекът доброволно се е ангажирал; (б) трябва да включва риск или потенциална саможертва, например заплаха от смърт, непосредствена заплаха за физическата цялост, дългосрочна заплаха за здравето или потенциал за сериозно влошаване на качеството на живота на човека, (в) той трябва да се извърши в служба на един човек или повече хора, или на общността като цяло, и (г) трябва да е без очаквана вторична, външна печалба.

Героизмът в служба на благородна идея обикновено не е толкова драматичен като героизма на физическия риск. Същевременно героизмът на физическия риск често е резултат от моментно решение, момент на действие. Освен това този героизъм обикновено включва вероятност, а не сигурност на сериозното нараняване или смърт. Човекът, извършващ акта, по принцип се отстранява от ситуацията след кратък период от време. От друга страна, може да се твърди, че някои форми на граждански героизъм са по-героични от героизма на физическия риск. Хора като Нелсън Мандела, Мартин Лутър Кинг младши и д-р Алберт Швайцер доброволно и съзнателно са се подложили на изпитанията на героичната гражданска дейност ден след ден през по-голямата част от зрелия им живот. В този смисъл рискът, свързан с героизма на физическия риск, е по-добре да се нарича опасност, а този, включен в гражданския героизъм — саможертва. Саможертвата включва цена, която не е ограничена във времето. Обикновено цивилните герои имат възможността внимателно да обмислят действията си и да претеглят последиците от своите решения. Всеки би могъл да избере да се оттегли от каузата, която поддържа, защото цената на неговите действия е станала твърде обременителна, но въпреки това не са го направили. Всеки от тези хора е рискувал качеството на живота си на много равнища. Техните дейности са имали сериозни последици: арести, лишаване от свобода, изтезания и риск за членовете на семействата им, а дори и убийство.

Можем да кажем, че поддържането на най-високите граждански идеи пред лицето на опасността е базисна концепция за героизма. Поемането на физически риск е само едно от средствата да се посрещнат опасностите, на които човек може да се натъкне при осъществяването на героични дела. Напомня ни се, че героизмът „е презрение към опасността не заради невежество или лекомислие, а заради благородна посветеност на някаква велика кауза [курсивът е мой] и справедлива увереност, че човек може да посрещне опасността в духа на тази кауза“. Опасността може да е непосредствено застрашаваща живота или да е дебнеща. Да разгледаме едно от изявленията на Нелсън Мандела в началото на неговото 27-годишно лишаване от свобода заради противопоставянето на тиранията на апартейда:

Посветил съм живота си на борбата на африканския народ. Борил съм се срещу доминацията на белите; борил съм се и срещу доминацията на чернокожите. Хранел съм идеала за демократично и свободно общество, в което всички хора живеят заедно в хармония и с равни възможности. Това е идеал, който се надявам и да постигна и заради който живея. Ако се налага, това е идеал, за който съм подготвен да умра^[2].

Въз основа на тази по-гъвкава дефиниция на героизма Зино Франко и аз създадохме работна таксономия, която включва 12 подкатегории героизъм, разграничавайки две подкатегории във военния тип героизъм на физическия риск и 10 подкатегории на гражданския тип на социалния риск. Освен това таксономията идентифицира отличителните характеристики на всеки от дузината типове герои, както и формата на риска, пред който са изправени, и дава няколко примера от исторически и съвременни източници.

Таксономията беше разработена априори въз основа на разсъждения и обзори в литературата. Тя не е нито емпирично базирана, нито гъвкава, а е по-скоро работен модел, който е открит за модификации от нови изследователски резултати и допълненията и уточненията на читателите. Видно е, че предложените подкатегории, дефиниции, рискове и примери са дълбоко културно и времево базирани. Те отразяват до голяма степен евро-американската гледна точка на възрастния от средната класа в постмодерното общество. Включването на други перспективи със сигурност ще я разшири и обогати.