Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (34) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Пронизителни свирки в 2:30 ч сутринта

Сутрешната смяна идва посред нощ, в 2 часа, и си тръгва в 10 ч сутринта. Тази смята се състои от Андре Серос — още един дългокос и брадат млад мъж, към който се присъединява Карл Ванди. Спомнете си, че Ванди е помогнал през деня да се транспортират затворниците от общинския затвор в нашия, така че той започва работа малко уморен. Подобно на Бърдън, главата му е покрита с дълга, бляскава коса. Третият надзирател, Майк Варниш, е със строеж на полузащитник, набит и мускулест, но по-нисък от другите двама. Когато главният надзирател им казва, че ще има изненадващо събуждане, за да се обяви началото на тяхната смяна, и тримата са щастливи, че ще започнат работа с такъв шум и трясък.

Затворниците са дълбоко заспали. Някои хъркат в тъмните, претъпкани килии. Внезапно тишината е разкъсана. Пронизителни свирки, крясъци: „Хайде, ставайте!“ „Събуждайте се и излезте тука за преброяването!“ „Окей, спящи красавици, време е да видим дали сте се научили как да броите.“. Зашеметените затворници се подреждат до стената и се преброяват безмисловно, докато тримата надзиратели се редуват да измислят нови вариации на темата с преброяването. Преброяването със съпътстващите лицеви опори и подскоци за неуспехите продължават почти един отегчителен час. Най-накрая на затворниците се нарежда да се върнат да спят — докато не бъдат събудени няколко часа по-късно. Някои затворници съобщават, че са изпитали първите признаци на изкривяване на времето, били са изненадани, изтощени и гневни. Някои по-късно признават, че на този етап са обмисляли да напуснат експеримента.

Надзирател Серос първоначално се чувства неудобно в униформата си, но сега харесва ефекта от носенето на лъскави сребърни огледални очила. Те го карат да се чувства „безопасно авторитетен“. Шумните свирки, ехтящи в тъмната стая обаче, го уплашват донякъде. Той смята, че е твърде мек, за да е добър надзирател и затова се опитва да обърне импулса си да се разсмее в „садистична усмивка“^[1]. Надминава себе си в опитите да прави комплименти на главния надзирател заради непрестанните му предложения за садистични начини за подобряване на преброяването. Варниш по-късно съобщава, че е знаел, че ще му е трудно да е силен надзирател и това е търсел от другите насоки как да се държи в тази необичайна среда, както правят повечето от нас, когато се окажат в непозната ситуация. Смятал, че основната задача на надзирателите е да създадат среда, в която затворниците да загубят старата си идентичност и да приемат нова.