Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (216) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Гнила ябълка или отцепена треска от най-добрия блок?

Преди да напуснем нашия диспозиционен анализ, за да обмислим ситуационните сили, които са играли роля, трябва да не забравяме, че този млад мъж не привнася никаква патология в тази ситуация. В неговата история не успях да открия абсолютно нищо, което би прогнозирало, че Фредерик-Чип би се ангажирал в някаква форма на малтретиращо, садистично поведение. Точно обратното: в биографията му има много, което подсказва, че ако той не беше принуден да работи и да живее в такава анормална ситуация, можеше да е американският войник от плакатите на армията за набиране на новобранци. Армията можеше да използва сержант Айвън Фредерик като суперпатриот, който обича страната си и е готов да й служи до последната си капка кръв. Той можеше да е най-добрата от всички ябълки в тяхната добра каца.

В известен смисъл Фредерик-Чип освен това можеше да е един от участниците в нашия Станфордски затворнически експеримент, за които знаехме, че са добри млади мъже — нормални и здрави, — преди да слязат в мазето на онзи затвор. Макар че той не споделя тяхното ниво на интелигентност или произхода им от средната класа, Чип може да се сравнява с тях по началото си като tabula rasa — чиста дъска, която скоро ще бъде дълбоко набраздена от патологичната среда в затвора. Каква е била Ситуацията, която е извадила на повърхността най-лошото от този иначе добър войник? Как е било възможно тя неизличимо да го бележи, изкривявайки неговата обичайно психично и поведенческо функциониране? Каква е била природата на „кацата“, в която тази някога „добра ябълка“ е била пусната?