Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (244) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Докладът Тагуба е цялостен и суров^[1]

След като прословутите снимки излизат на повърхността сред висшестоящите в армията и екипа за криминални разследвания през януари 2004 г., генерал Санчес е принуден да направи крачка напред от замазващата работа на Райдър. Той назначава генерал-майор Антонио М. Тагуба да проведе по-пълно разследване на обвиненията за малтретиране на задържаните, недокументирани бягства на затворници и широкоразпространени провали в дисциплината и отговорността. Тагуба върши възхитителна работа в детайлно, широко разследване, което е публикувано през март 2004 г. Макар че намеренията са били то да остане класифицирано, защото отправя преки обвинения в неизпълнение на дълг от офицерите, както и други обвинения срещу събратя офицери, и съдържа като доказателства някои от снимките, докладът е твърде сочен, за да не изтече към медиите (вероятно срещу големи суми).

Докладът Тагуба изтича към „Ню Йоркър“, където са публикувани основните резултати и снимките от него в статията на Хърш, но това става едва след като снимките изтичат и до продуцентите на предаването 60 Minutes II и са показани в неговото издание от 28 април 2004 г. (Спомняте си, че това беше нещото, което ме запрати в това приключение.)

Тагуба не губи време, за да опровергае доклада на колегата си генерал. „За съжаление много от системните проблеми, които излизат на повърхността по време на оценката [на Райдър], са същите, които са обект на това разследване“ — пише той (курсивът е мой). „В действителност много от злоупотребите, претърпени от задържаните, се осъществяват по време на или скоро до времето на онази оценка“. Докладът продължава: „Противно на резултатите в доклада на генерал-майор Райдър аз установявам, че персоналът, разпределен в 372-ра рота на военната полиция, 800-тна бригада, получава заповед да промени процедурите в затвора, за да «създаде условия» за разпитите от военното разузнаване“. Неговият доклад дава ясно да се разбере, че офицери от военното разузнаване, агенти на ЦРУ, частни подизпълнители и OGA [други държавни агенции] „активно настояват надзирателите от военна полиция да създадат физически и психологически условия за благоприятния разпит на свидетелите“.

В подкрепа на това твърдение Тагуба цитира заклети показания на няколко надзиратели за съучастничеството на персонала от военното разузнаване и на разпитващите.

Ефрейтор Сабрина Харман, 372-ра рота, заяви в заклетите си показания по отношение на инцидента, в който задържан е качен върху кашон с жици, закачени за пръстите на ръцете, краката и на пениса му, „че нейната работа е била да държи задържаните будни“. Тя каза, че военното разузнаване е говорило с ефрейтор Грейнър [така е в оригинала]. Тя заявява: „Военното разузнаване искаше да ги накара да говорят. Работата на Грейнър [така е в оригинала] и на Фредерик е да вършат неща за военното разузнаване и други държавни агенции, за да накарат тези хора да говорят“.

Тагуба представя свидетелски показания на сержант Джавал Дейвис за онова, което той е наблюдавал по отношение на влиянието на военното разузнаване и други държавни агенции върху надзирателите от военна полиция:

Наблюдавах затворниците в сектора под управление на военното разузнаване, крило 1А, да бъдат карани да правят различни неща, които бих поставил под съмнение в морално отношение. В крило 1А ни казаха, че те имат различни правила и различни SOP [стандартни оперативни процедури] за третиране. Никога не съм виждал набор от правила или SOP за това крило, а само устни изказвания. Войникът, отговарящ на 1 А, беше ефрейтор Грейнър [така е записано в оригинала]. Той заяви, че „агентите и войниците от военното разузнаване искат от него да прави разни неща, но нищо никога не беше в писмен вид — оплакваше се той [така е в оригинала]“. Когато е запитан защо правилата в 1А/ 1В са различни от тези в останалата част от крилата, сержант Дейвис заяви: „Останалите крила са обикновени затворници, а 1 А/ В са задържани на Военното разузнаване“. Когато е попитан защо не е информирал своя командир за това малтретиране, сержант Дейвис заяви: „Защото приех, че ако те правят различни от обикновеното неща или извън насоките, някой щеше да каже нещо. [Вижте отново злото на бездействието в действие.] Освен това крилото е на военното разузнаване и изглежда, че персоналът на военното разузнаване одобряваше малтретирането“. Сержант Дейвис освен това заяви, че е чул военното разузнаване да намеква на надзирателите да малтретират затворниците. Когато е попитан какво е казало военното разузнаване, той заяви: „Отпуснете този човек за нас“, „Направете така, че той да има тежка нощ“, „Постарайте се той да получи заслуженото“. Той твърди, че тези коментари са били направени пред ефрейтор Грейнър [така е в оригинала] и сержант Фредерик. Накрая сержант Дейвис заяви, че „доколкото знам, персоналът на военното разузнаване е правил комплименти на Грейнър [така е в оригинала] за начина, по който той се справя със задържаните от военното разузнаване. Примерите са твърдения като: «Добра работа, те се пречупват наистина бързо. Отговарят на всеки въпрос. Дават добра информация, най-накрая» и «Продължавай с добрата работа». Такива неща.“

Твърдението, направено пред Тагуба от ефрейтор Джейсън Кенъл, 372-ра рота, напомня на моите надзиратели в СЗЕ, които отнеха матраците, чаршафите, дрехите и възглавниците на затворниците заради нарушение на правилата:

„Видях ги голи, но военното разузнаване ни казваха да им вземем матраците, чаршафите и дрехите“. Той не можа да си спомни кой от военното разузнаване го е инструктирал да направи това, но коментира, че „ако те искаха от мен да правя това, трябваше да ми дадат писмена заповед“. По-късно той е информиран: „Не можем да правим нищо, с което да поставяме затворниците в неудобно положение“.

Това е само един пример на непрекъснатите несъответствия между реалността на ситуацията на малтретиране и неофициалното насърчение на военните полицаи да малтретират задържаните от военното разузнаване и другите агенти в този сектор. Докато те дават заповеди под сурдинка за малтретирането на затворниците, официалното публично изявление настоява: „Ние не опрощаваме малтретирането на затворниците или всяко друго действие, различно от хуманното отношение към тях“ Такъв подход създава аргумент за правдоподобна възможност да отричат по-късно.

Докладът Тагуба конкретизира, че военните топ лидери, които разбират за крайните случаи на малтретиране на затворниците, са препоръчали военен съд, но така и не са довели нещата до край. Тяхното бездействие, имайки предвид знанието за злоупотребите, следователно засилва впечатлението, че няма да има отплата за малтретирането на затворниците.