Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (22) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Катастрофа: мисията почти щеше да се осуети, преди да е започнала

Грешката ми беше, че не настоях за това потвърждение в писмен вид. Проверката на реалността изисква писмени документи (когато съгласието не се филмира или записва). Когато осъзнах тази истина в неделя и се обадих в полицейското управление за потвърждение, началник Зърчър вече беше напуснал за уикенда. Лоша поличба.

Както очаквах, в неделя старшият полицай нямаше намерение да ангажира полицейското управление на Пало Алто с изненадващи масови арести на група студенти за предполагаеми закононарушения, със сигурност не и без писмено оторизиране от шефа си. Нямаше начин този полицейски ветеран да се въвлече в някакъв експеримент, провеждан от някой като мен, който вицепрезидентът му Спиро Агню беше отхвърлил като „хилав интелектуален сноб“. Очевидно имаше по-важни неща, които неговите полицаи да правят, отколкото да си играят на стражари и апаши като част от някакъв малоумен експеримент. Според него психологическите експерименти означаваха бъркане в делата на хората и откриване на неща, които е по-добре да си останат лични. Трябва да си е мислел, че психолозите могат да четат мислите на хората, ако ги погледнат в очите, затова избягваше да ме гледа, когато каза: „Съжалявам за това, професоре. Бих искал да помогна, но правилата са си правила. Не мога да преразпределям полицаите към нова задача без официална оторизация“.

Преди да може да каже: „Върнете се в понеделник, когато шефът е тук“ пред очите си видях как това добре планирано изследване засяда в плитчините още преди да е почнало. Всички системи бяха на мястото си: нашият мним затвор беше внимателно конструиран в мазето на катедрата по психология в Станфордския университет; надзирателите бяха избрали техните униформи и бяха нетърпеливи да получат първите затворници; храната за първия ден вече беше купена; униформите на затворниците бяха ушити на ръка от дъщерята на моята секретарка; видеозаписващата апаратура и подслушвателните устройства в затворническите килии бяха в готовност, университетският Здравен офис, Юридическият отдел, пожарната и университетската полиция бяха уведомени и беше уговорено наемането на легла и чаршафи. Много повече беше направено за посрещане на обезсърчителната логистика на работата с поне две дузини доброволци в продължение на две седмици, половината от които щяха да живеят в нашия затвор денонощно, а другата половина — да работят на 8-часови смени. Никога преди това не бях провеждал експеримент, който да трае повече от един час на изследвано лице на сесия. Всичко това с едно просто „Не“ можеше да се разбие в пламъци.

След като бях научил, че предпазните мерки са по-голямата част от научната мъдрост и че едно асо в ръкава е най-добрият атрибут на умник от Бронкс, бях предугадил този сценарий още в мига, когато научих, че началник Зърчър се е изнесъл от сцената. Затова бях убедил един телевизионен режисьор от Сан Франциско от телевизия KRON да заснеме възбуждащите изненадващи полицейски арести като специален репортаж за неговата вечерна новинарска програма. Разчитах на силата на медиите да размекна институционалната съпротива и още повече на примамливостта на шоубизнеса, за да привлека арестуващите полицаи на моя страна — пред камерата.

— Срамота е, сержант, че не можем да продължим днес така, както очакваше началникът. Имаме телевизионен оператор тук от Канал 4, готов да заснеме арестите за вечерните новини довечера. Това щеше да бъде пример на връзки с обществеността за управлението, но може би началникът няма да е прекалено разстроен, че сте решили да не ни разрешите да продължим така, както е планирано.

— Вижте, не казах, че съм против, просто не съм сигурен, че някои от моите хора ще са готови да го направят. Ние не можем просто да ги изтеглим от техните служебни задачи, нали разбирате.

Суета, твоето име е време в телевизионните новини

— Защо не го оставим на двамата полицаи тук? Ако нямат против да бъдат снимани за телевизията, докато провеждат няколко рутинни полицейски ареста, вероятно ще можем да продължим така, както началникът се съгласи, че трябва да направим.

— Не е голяма работа, сержант — каза по-младият полицай, Джо Спарако, приглаждайки чупливата си черна коса, докато гледаше оператора с неговата голяма камера на рамото му. — Безделна неделна сутрин е и това изглежда като нещо интересно.

— Добре, шефът трябва да знае какво прави; не искам да създавам неприятности, ако всичко е подготвено. Чуйте ме обаче, трябва да сте готови да отговаряте на всякакви повиквания и да прекратите експеримента, ако ми потрябвате.

Аз се намесих:

— Полицаи, бихте ли казали имената си буква по буква за човека от телевизията, така че да може да ги произнесе правилно, когато излъчват репортажа довечера? — Трябваше да гарантирам тяхното сътрудничество, без значение какво би изникнало в Пало Алто, преди всичките ни затворници да бъдат арестувани и да са преминали през формалния процес на регистрация тук, в полицейското управление.

— Трябва да е много важен експеримент, за да се отразява по телевизията, а, професоре? — попита полицай Боб, оправяйки вратовръзката си и автоматично докосвайки дръжката на пистолета си.

— Предполагам, че хората от телевизията мислят така — отвърнах с пълното съзнание за несигурността на моята позиция, — с изненадващите арести от полицията и всичко останало. Това е твърде необичаен експеримент, който може да има някои интересни ефекти; вероятно това е причината началникът да ни разреши да действаме. Ето списък с имената и адресите на всеки от деветимата заподозрени, които трябва да се арестуват. Аз ще съм в колата с Крейг Хани, моя докторант и изследователски асистент, зад вашата патрулка. Шофирайте бавно, така че операторът да може да заснеме вашите движения. Арестувайте ги един по един, използвайки вашата стандартна процедура на действие, прочетете им правата по Миранда, претърсете ги и ги закопчайте с белезници, както бихте направили с опасен заподозрян. Обвинението е кражба с взлом за първите петима заподозрени — нарушение на член 459 от Наказателния кодекс, и го направете въоръжен грабеж за следващите четири ареста — по член 211 от кодекса. Върнете всеки от тях в управлението за регистрация, снемане на отпечатъците, попълване на криминалното досие и каквото там правите обикновено.

След това вкарайте всеки в клетка за задържане, докато прибирате следващия заподозрян от списъка. Ние ще прехвърлим затворника от вашата клетка в нашия затвор. Единственото необикновено нещо, което искам да направите, е да завържете очите на затворника, когато го вкарвате в клетката, с една от тези превръзки. Когато го прехвърляме, не искаме да ни види или да знае точно закъде се е запътил. Крейг с другия ми помощник Кърт Банкс и един от нашите надзиратели — Ванди — ще транспортират затворниците.

— Окей, професоре, Боб и аз можем да се справим чудесно, няма проблеми.