Екипът от военни следователи и прокурори влага значително усърдие в подготовката на обвиненията срещу всеки от обвинените военни полицаи. (Ако военното командване, отговорно за Абу Граиб, беше инвестирало частица от това внимание, интерес и ресурси в надзора и поддържането на дисциплината, нямаше да има нужда от тези съдебни дела.) Техният план на играта беше прост и убедителен: след като са събрали достатъчно доказателства и свидетелски показания, изработиха предложения за сделка с прокуратурата с всеки от обвиняемите, така че най-крайните възможни присъди да бъдат редуцирани, ако те се обявят за виновни и свидетелстват срещу колегите си военни полицаи. Съдебните процеси започнаха с тези, чието участие е било минимално, например ефрейтор Джереми Сивите, за да „издадат“ всеки от останалите, продължавайки напред към голямата тройка: Фредерик, Гранър и Ингланд.

Срещу Фредерик бяха повдигнати пет обвинения. В Споразумението за фактите като част от неговото предложение за сделка обвиняемият Фредерик ги прие като верни, податливи на доказване и освен това допустими като доказателства:

● Заговор за малтретиране на задържаните.

● Неизпълнение на дълг.

● Малтретиране на задържаните.

● Нападение, извършено чрез побой.

● Неприлични действия с друг човек. Последното обвинение се отнася до това, че обвиняемият е принудил няколко задържани да мастурбират пред мъже и жени войници, докато те са били фотографирани.

Чип Фредерик седнал върху затворник

Съдебният процес

Съдебният процес на Фредерик се проведе в Багдад на 20 и 21 октомври 2004 г. независимо от искането на адвоката му делото да се прехвърли в САЩ. Тъй като отказах да отида на такова опасно място, вместо това отидох във военноморската база в Неапол, Италия, където дадох свидетелски показания чрез видеоконферентна връзка в стая с висока степен на сигурност. Беше трудна среда, защото, първо, моите показания бяха прекъсвани от отложената аудио обратна връзка, и второ, изображението от съдебния процес на видеоекрана понякога замръзваше. Трудностите се утежняваха от факта, че говорех на телевизионен екран и не взаимодействах директно със съдията. За да стане още по-трудно, ми казаха да не използвам бележки по време на показанията, което означаваше, че трябва да си припомням стотиците страници на петте разследващи доклада, които внимателно бях прочел, плюс цялата друга базисна информация, която бях натрупал за Фредерик и условията в Сектор 1 А.

След като Фредерик вече беше признал вината си, моите свидетелски показания се фокусираха изцяло върху конкретизирането на ситуационните и системните влияния върху поведението му, които са били предизвикани от въздействието на анормалната среда върху един много нормален млад мъж. Освен това очертах резултатите от психологическото оценяване, положителните аспекти на неговата биография, преди да бъде разпределен в Сектор 1 А, и основни моменти от моето интервю с него. Това беше направено в опит да подкрепя заключението, че Фредерик не е привнесъл патологични склонности в този поведенчески контекст. Аз по-скоро твърдях, че ситуацията е извадила на повърхността анормално поведение, в което той се е ангажирал и за което се признава за виновен и се разкайва.

Освен това дадох ясно да се разбере, че в опитите да разбера как действията на Фредерик са били повлияни от ситуационната социална динамика се ангажирах не в „извинениелогия“, а по-скоро в концептуален анализ, който обикновено не се приема достатъчно сериозно в решенията за наказанието. Освен това представяйки акредитивите си и релевантността си на това дело, очертах основните характеристики и резултати, както и някои паралели между Станфордския затворнически експеримент и средата, в която са ставали злоупотребите в затвора в Абу Граиб. (Пълните ми свидетелски показания са представени от с. 294 до с. 330 от „Транскрибирания съдебен процес на Айвън Фредерик-Чип“ октомври 2004. За съжаление те не са налични онлайн.)

Прокурорът, майор Майкъл Холи, отхвърли моя ситуационен аргумент. Той твърдеше, че Фредерик е можел да направи разграничението между правилно и погрешно, имал е адекватна военна подготовка за работата и по същество е взел рационално решение да се ангажира в неморалното, вредно поведение, за което е обвинен. Така той стовари цялата вина върху диспозицията на Фредерик съзнателно да злосторничи, докато отхвърляше възможността съдът да отчете каквито и да било ситуационни или системни влияния. Освен това внуши, че Женевските конвенции са действали и че тези войници би трябвало да знаят какви са техните ограничения. Това не е вярно, както ще видим в следващата глава: президентът Джордж Буш и неговите юридически съветници промениха определението на тези задържани и на изтезанията с поредица от правни записки, които извадиха от употреба Женевските конвенции по време на тази „война срещу тероризма“.

Към следващата част или към съдържанието

Филип Зимбардо Ефектът „Луцифер“ (236) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Метаданни

Данни

Ефектът „Луцифер“

Информация

История

Сваляне / Връзки

Изправяне на сержант Айвън Фредерик пред съда

Съдебният процес

Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (236) (Разбиране как добрите хора стават зли)