Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (232) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Режисирани снимки, използвани за сплашване на задържаните

Има една проста причина за трофейните снимки в Абу Граиб: на военните полицаи е било казано да позират на тях от разпитващите, цивилните и армията. Една версия на историята според пенсионирания офицер Джанис Карпински и съобщена по-рано от някои от обвинените войници, е, че първоначално идеята за заснемането на тези режисирани фотографии е била те да се използват като заплахи, подпомагащи разпитите. „Те режисираха тези снимки, за да изтръгнат признания, да постигнат целта си без бавене — казва Карпински на 4 май 2006 г. по време на дискусия, проведена в Станфордския университет. — Те вадеха лаптопи, показваха снимките и казваха на затворниците: Почвайте да говорите, или утре ще сте на дъното на купчината. Това е било правено преднамерено, методично.“^[1]

Разбира се, някои от снимките очевидно са режисирани за нечий фотоапарат: военните полицаи се усмихват пред камерата, поздравяват се и сочат към нещо, което трябва да се види в сцената. Дехуманизиращата снимка на Линди Ингланд, която влачи задържан по пода с кучешка каишка на врата, най-вероятно е точно такава. Малко вероятно е тя да е отишла в Ирак с кучешка каишка в мешката си. Същевременно всичко, което е било необходимо за надделяването на социалното подпомагане, е някой висшестоящ да даде разрешение на военните полицаи да направят дори само една такава снимка на малтретирането. Това разрешение отваря вратите към новата нощна дейност с още повече сцени на креативно зло в действие. След като веднъж започва, не се вижда край, защото тази дейност облекчава отегчението на военните полицаи, постигането на отмъщение, демонстрирането на майсторство и забавленията и сексуалните игри… докато Джо Дарби надува свирката и закрива шоуто.