Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (121) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Станфордският затворнически експеримент започна като проста демонстрация на ефектите, които комплекс от ситуационни променливи има върху поведението на хората, играещи ролите на затворници и надзиратели в симулирана затворническа среда. В това експлораторно изследване не проверявахме конкретни хипотези, а по-скоро оценявахме степента, до която външните характеристики на институционалната среда могат да надделеят над вътрешните диспозиции на действащите лица в нея. Добрите диспозиции бяха изправени пред лоша ситуация.

Същевременно в течение на времето този експеримент се оформи като могъща илюстрация на потенциално токсичното въздействие на лошите системи и лошите ситуации в принуждаването на добри хора да действат по патологични начини, които са чужди на тяхната природа. Наративната хронология на това изследване, която се опитах достоверно да пресъздам тук, ярко разкрива степента, до която обикновени, нормални, здрави млади мъже се поддадоха или бяха прелъстени от социалните сили, присъщи на този поведенчески контекст, както и аз и много от другите възрастни и професионалисти, които по някакъв начин се докоснаха до него. Границата между Доброто и Злото, смятана някога за непробиваема, вместо това се оказа напълно пропусклива.

Сега е време да прегледаме другите доказателства, които събрахме в хода на нашето изследване. Много количествени източници на информация хвърлиха допълнителна светлина върху станалото в този тъмен затвор в мазето. Затова трябва да използваме всички налични доказателства, за да извлечем смисъла, оформил се от този уникален експеримент, и да установим начините, по които човечеството може да се трансформира от властта и от безсилието. В основата на този смисъл се крият съществени послания за характера на човешката природата и условията, които могат да я принизяват или обогатяват.