Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (194) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Дехуманизация и нравствено дезангажиране

Дехуманизацията е централен конструкт в нашето разбиране на „безчовечността на човека към човека“. Дехуманизацията се появява винаги когато някои човешки същества смятат други човешки същества за изключени от моралния ред на това да си човек. Обектите на този психичен процес губят своя човешки статус в очите на тези, които ги дехуманизират. Чрез идентифицирането на определени хора или групи като намиращи се извън сферата на човечеството, дехуманизиращите агенти отменят нравствеността, която обикновено ръководи обмислените действия към техните събратя.

Дехуманизацията е централен процес в предразсъдъците, расизма и дискриминацията. Тя стигматизира другите, приписвайки им „гнила идентичност“. Например социологът Ървин Гофман^[1] описва процеса, чрез който инвалидизираните хора са социално дискредитирани. Те се превръщат в получовеци и следователно са опетнени.

При такива условия става възможно нормални, нравствено почтени и дори обикновено идеалистично настроени хора да извършват разрушително жестоки актове. Нереагирането на човешките качества на другите хора автоматично подпомага безчовечните действия. Тогава се разпада златното правило „Прави на другите това, което искаш да ти правят на теб“. По-лесно е да си коравосърдечен или груб към дехуманизирани „обекти“, да пренебрегваш техните искания и молби, да ги използваш за собствени цели и дори да ги унищожаваш, ако те дразнят^[2].

Японски генерал казва, че е било лесно неговите войници брутално да убиват китайски цивилни по време на нашествието на Япония в Китай преди Втората световна война, „защото ние мислехме за тях като за неща, а не за хора като нас“. Това очевидно е така по време на „Изнасилването на Нанкин“ през 1937 г. Спомнете си описанието (в глава 1) на тутси от жената, която организира много от техните изнасилвания — те не са нищо повече от „насекоми“, „хлебарки“. По същия начин нацисткият геноцид на евреите започва, като първо се създава чрез пропагандни филми и постери национално възприятие за тези събратя човешки същества като малоценни форми на животински живот, като паразити, като ненаситни плъхове. Многото линчувания на чернокожи хора от тълпи от бели в градовете по целите САЩ по същия начин не се смятат за престъпления срещу човечеството заради стигматизирането им просто като „негра“^[3].

Зад касапницата в Май Лай на стотици невинни виетнамски цивилни от американски войници се крие дехуманизиращият етикет „гукс“ който редниците поставят на всички тези различно изглеждащи хора от Азия^[4]. Вчерашните „гукс“ са станали днешните „хаджис“ и „тюрбанлии“ в Иракската война, след като новият корпус от войници подценява тези различно изглеждащи граждани и войници. „Просто се опитваш един вид да блокираш факта, че това са човешки същества и ги виждаш като врагове“ — казва сержант Мехия, който отказва да се върне на бойното поле в това, което смята за гнусна война. „Казваш им «хаджис», нали разбирате? Правиш всички неща, които те улесняват да се справяш с убийството и малтретирането им“.^[5]

Това, че такива етикети и свързаните с тях образи могат да имат могъщи мотивиращи ефекти, е демонстрирано в един изключително интересен контролиран лабораторен експеримент (споменат в глава 1 и обсъден в по-големи детайли тук).