Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (220) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Много други в нощната сцена

Двамата резервисти във военната полиция, които най-често служили в нощната смяна в Сектор Алфа, са ефрейтор Чарлс Гранър младши и ефрейтор Мегън Амбул. Гранър е определен да отговаря директно за Сектор 1А по време на нощната смяна, след като Чип е трябвало да обикаля, за да надзирава другите нива. Когато те не са на работа, ефрейтор Сабрина Харман ги замествала. Понякога сержант Джавал Дейвис също замествал. Редник първи клас Линди Ингланд била чиновник по досиетата, който не е разпределен да изпълнява тези задачи, но често посещавала Сектора, за да бъде с приятеля си Чарлс Гранър. Тя празнувала 21-вия си рожден ден в затвора. Ефрейтор Армин Крус от 325-ти батальон на военното разузнаване също често се появявал в тази част на затвора.

Освен това имало и „кучкари“ — войници, които идвали в крилото, за да използват кучетата или да сплашват затворниците да говорят, или да ги принуждават да излязат от килиите, ако са подозирани, че имат оръжия, или просто за да демонстрират сила. Пет такива екипа са изпратени в Абу Граиб през ноември 2003 г., след като са натрупали практика в затвора в Гуантанамо Бей. (Двама от тези кучкари, които по-късно бяха осъдени като виновни за малтретиране в затвора, са сержант Майкъл Смит и сержант Сантос Кардона.) Медицински сестри и лекари също са посещавали територията на крилото от време на време, когато е възниквал някакъв специален медицински проблем. Освен това са присъствали редица цивилни подизпълнители от корпорация „Титан“ които са провеждали разпитите на задържаните, заподозрени, че имат информация за бунтовнически дейности или познания за терористични дейности. Те често са изисквали преводачи, за да им помагат в техните взаимодействия със задържаните заподозрени. ФБР, ЦРУ и персонал на военното разузнаване на моменти са присъствали по време на специални разпити.

Както може да се очаква, висши военни посетители рядко са се появявали посред нощ. Командир Карпински никога не е посещавала Сектори 1 А/ В през месеците, когато Чип е на работа, освен веднъж, когато е водела телевизионен екип на обиколка. Един резервист в тази единица съобщава, че е видял Карпински само два пъти за петте месеца, в които е бил в Абу Граиб. Няколко други офицери се вясват за малко в късните следобеди. Чип използвал тези редки случаи, за да докладва за проблеми в затвора и да предлага промени, които се надявал, че може да се направят; това никога не е станало. Различни други хора, които не били в униформа и нямали документи за самоличност, идвали и си отивали от тези две отделения. От никого не се очаквало да иска да види техните акредитиви, така че те действали в пълна анонимност. Противно на правилата за поведение в армията, цивилни подизпълнители давали заповеди на надзирателите от военна полиция за неща, които искали да се направят, за да се подготвят определени затворници за разпити. Войниците на смяна не би трябвало да приемат заповеди от цивилни. Тази граница все повече се замъглявала с интензифицирането на използването на цивилен персонал от подизпълнители за запълване на ролите, които преди това се изпълнявали от военното разузнаване.

Писмата и имейлите на Чип до дома ясно разказват, че ключова функция, която той и другите резервисти от военната полиция на Ниво 1 Алфа изпълнявали, е да помагат на разпитващите да вършат работата си по-ефективно. „Военното разузнаване ни насърчаваше и ни казваше: «Страхотна работа». Но обикновено не позволяват на другите да ги наблюдават, когато разпитват. Тъй като обаче харесват начина, по който управлявам затвора, направиха изключение“. Той с гордост съобщава, че неговите мъже са добри в работата, която се иска от тях да вършат: да размекнат задържаните, така че те да разкрият информацията, която разпитващите търсят. „Ние помагаме, за да ги накараме да говорят, по начина, по който се отнасяме с тях. Имаме много висока успеваемост с нашия стил на пречупването им. Те обикновено се предават само след няколко часа“.

Съобщенията на Чип до дома многократно разкриват, че екипите на военната полиция, които включват офицери и лингвисти от ЦРУ и разпитващи от частни фирми от областта на отбраната, доминират във всичко ставащо в този затвор в Абу Граиб. Той ми каза, че не е могъл да идентифицира никой от тези разпитващи, защото те преднамерено са поддържали анонимността си. Те рядко казвали имената си и нямали идентификация на униформата си; в действителност повечето от тях дори не носели военни униформи. Разказът на Чип съответства на репортажите в медиите за климата, създаден от настояването на генерал Санчес, че най-добрият начин да се получава действена разузнавателна информация от задържаните е чрез крайни методи на разпити и потайност.

Някои правила за американския военен персонал в затвора улесняват хората да бягат от отговорност за своите действия — фактор, който също може да е отворил вратата за злоупотреби. Според недатирана докладна записка от затвора, озаглавена „Оперативни насоки“, които покриват блока от килии с висока степен на сигурност (Сектор 1А), акронимът „М1 [военно разузнаване] няма да се използва в тази зона“.

„Освен това се препоръчва целият военен персонал в зоната за изолация да редуцира познанията на тези специални задържани за истинската им идентичност. Използването на стерилизирани униформи [прочистени от всякакви идентификационни знаци] се препоръчва и членовете на персонала НЕ трябва да се обръщат един към друг с истинското си име и чин в зоната за изолация“.^[1]

Собствените разследвания на армията разкриват истината в описанията на Фредерик за крайните стратегии, които се използват в затвора. Те установяват, че разпитващите са насърчавали резервистите от военната полиция, работещи в затвора, да подготвят иракските задържани за разпит физически и психологически^[2]. Традиционно установената граница между военните полицаи, занимаващи се само с процедурите по задържането, и персонала от военното разузнаване, работещ по събирането на разузнавателна информация, е замъглена, когато тези резервисти са набрани, за да помагат в подготвянето на задържаните за принудителни разпити. Агентите на военното разузнаване освен това са виновни за някои от най-тежките злоупотреби. Например за да получат информация от един иракски генерал разпитващите потапят във вода 16-годишния му син, мажат го с кал и след това го извеждат навън на студа. Сержант Самюъл Провенънс (Рота алфа, 302-ри батальон на военното разузнаване) съобщава на няколко новинарски агенции, че двама от разпитващите сексуално са малтретирали една девойка и че други представители на персонала са знаели за този тормоз. В следващата глава ще видим, че още по-тежки злоупотреби са извършвани от най-различни войници и цивилни освен тези, извършени от екипа от военни полицаи на Фредерик-Чип MP в нощната смяна.

„Надявам се, че разследването [на малтретирането на затворниците] включва не само хората, които са извършили престъпленията, но и някои от тези, които може да са ги насърчавали — казва бригаден генерал Марк Кимит, заместник-директор на операциите на Коалицията в Ирак, в интервю с Дан Радър за предаването 60 Minutes II. — Тъй като и те със сигурност споделят някакво ниво на отговорност“.

Фредерик-Чип отговаря и за 15 до 20 „призрачни задържани“ — затворници, които са отбелязани само като „собственост“ на OGA — Other Government Agency [Друга държавна агенция]. Тъй като за тях се приема, че са висши официални лица, които разполагат с ценна информация, разпитващите получават свобода на действие да използват всякакви средства, които е необходимо, за да изтръгнат тази действена информация. Тези задържани са „призраци“, защото за тях няма официални документи някога да са били на това място, те никога не са били официално регистрирани и нямат никакъв документ за самоличност. По време на интервюто Чип довери: „Видях един от тях, след като беше убит от войниците на Делта Форс^[3]. Те убиха този човек. Останах с впечатлението, че никой не се интересуваше. Никой не се интересуваше какво става там“.^[4]

Този „човек“ е призрачен задържан, който е бил жестоко пребит от военноморските „Тюлени“ а след това обесен на стойка по време на разпитите от агент на ЦРУ, задушава се до смърт, след това е пакетиран в лед и поставен в чувал за трупове с абокат на ръката (поставен от лекар), така че убийците му да могат да се преструват, че той е бил болен и е воден до болницата на сутринта. Преди да бъде изхвърлен някъде от шофьора, някои от военните полицаи (Гранър и Харман) от нощната смяна се снимат с него като сувенир, просто за спомен. (Ще се върнем към този случай в повече подробности в следващата глава.) Ефектът върху военните полицаи от нощната смяна от наблюдаването на тези и други случаи на жестоко малтретиране от различни посетители на тяхното Сектор 1А със сигурност е установяването на нова социална норма на приемливост на злоупотребите. Ако е било възможно да ти се размине убийство, каква вреда има просто от пляскането на някой съпротивляващ се задържан или поставянето му в неловко положение, като му се заповядва да заема унизителни пози? — разсъждавали са те.