Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (28) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lucifer Effect: Understanding How Good People Turn Evil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2020)

Издание:

Автор: Филип Зимбардо

Заглавие: Ефектът „Луцифер“

Преводач: Людмила Андреева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: документалистика

Националност: американска

Печатница: Изток-Запад

Излязла от печат: 20.04.2017

Коректор: Ива Вранчева

ISBN: 978-619-01-0028-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10761

История

  1. — Добавяне

Това са правилата, по които ще живеете

Беше дошло времето да се наложи известна формалност на ситуацията, като запознаем новите затворници с правилата, които ще ръководят поведението им през следващите няколко седмици. Всички надзиратели участваха, а Джафи изработи тези правила в напрегната сесия предния ден в края на ориентацията на надзирателите[1].

Надзирател Арнет го обсъжда с надзирател Джафи и решават, че Арнет ще прочете на глас пълния набор от правила — първата му стъпка в доминирането на дневната смяна. Той започва бавно и с много прецизна артикулация. Седемнадесетте правила са:

1. Затворниците трябва да мълчат в периодите на почивка, след като светлините угаснат, по време на хранене и винаги когато са извън затворническия двор.

2. Затворниците трябва да се хранят в определеното за това време и само тогава.

3. Затворниците трябва да участват във всички дейности в затвора.

4. Затворниците трябва да поддържат килиите си чисти по всяко време. Леглата трябва да са оправени и личните вещи трябва да са спретнати и подредени. Подът трябва да е безупречно чист.

5. Затворниците не трябва да преместват, да човъркат, да драскат или да увреждат стените, таваните, прозорците, вратите и всяка друга собственост на затвора.

6. Затворниците никога не трябва да пипат осветлението на тавана.

7. Затворниците трябва да се обръщат един към друг само по номерата си.

8. Затворниците винаги трябва да се обръщат към надзирателите с „г-н надзирател“ а към директора — с „г-н главен надзирател“.

9. Затворниците никога не трябва да говорят за своята ситуация като за „експеримент“ или „симулация“. Те са лишени от свобода, докато не бъдат пуснати условно.

— Минахме половината път. Надявам се, че обръщате голямо внимание, защото ще запаметите всички и всяко от тези правила наизуст и ние ще ви проверяваме през случайно избрани интервали — предупреждава надзирателят новите си подопечни.

10. На затворниците са разрешени 5 минути в тоалетната. На никой затворник не е разрешено да се връща в тоалетната, преди да е изминал един час след определения период за тоалетната. Посещенията в тоалетната се контролират от надзирателите.

11. Пушенето е привилегия. То ще бъде разрешено след хранене или по преценка на надзирателя. Затворниците нямат право да пушат в килиите. Нарушаването на привилегията тютюнопушене ще води до окончателното й отменяне.

12. Писмата са привилегия. Всички писма, които идват и излизат от затвора, ще бъдат инспектирани и цензурирани.

13. Посещенията са привилегия. Затворниците, на които е разрешено да имат посетител, трябва да се срещнат с него на вратата на двора. Посетителят ще бъде надзираван от надзирател и той може да прекрати посещението по своя преценка.

14. Всички затворници във всяка килия ще стават прави винаги когато директорът на затвора, заместник-директорът или някой от другите посетители пристигнат на място. Затворниците ще чакат заповед да седнат или да възобновят това, което правят.

15. Затворниците трябва през цялото време да се подчиняват на всички заповеди, издавани от надзирателите. Заповед на надзирателя заменя всички писмени заповеди. Заповедта на началника заменя както заповедите на надзирателя, така и писмените правила. Заповедите на директора на затвора са с върховен приоритет.

16. Затворниците трябва да докладват всички нарушения на правилата на надзирателите.

— Последно, но най-важно правило, което трябва да помните през цялото време, е правило №17 — добавя надзирател Арнет като зловещо предупреждение:

17. Неуспехът да се подчините на горните правила може да доведе до наказание.

 

 

По-късно през тази смяна надзирател Дж. Ландри решава, че иска известна част от светлината на прожекторите и препрочита правилата, добавяйки личното си разкрасяване: „Затворниците са част от затворническата общност. За да функционира гладко общността, вие, затворниците, трябва да се подчинявате на следните правила“.

Джафи кима в знак на съгласие; на него вече му харесва да мисли за това като за затворническа общност, в която разумните хора създават и следват правила, и могат да живеят хармонично.

Бележки

[1] Тези правила бяха разширение на правилата, които Джафи и неговите колеги бяха разработили за проекта си в моя курс Социалната психология в действие през предходната пролет. В него те създаваха мним затвор в общежитието си. За този курс студентите избираха от набор от десет експериментални проекта, които предлагах, всеки от които щеше да изследва аспекти на хората в институциите, например възрастни, нанасящи се в дом за възрастни хора, хора, присъединяващи се към секти, и социализацията в ролите на затворници и надзиратели. Джафи и около дузина други студенти избраха затворите като своя тема и като част от изследването им проектираха и ръководиха мним затвор в общежитието си през един уикенд — с драматични резултати, които стимулираха представения официален експеримент.

В мнимия затвор, устроен от тези студенти, давах някои съвети, но не знаех какво са преживели, докато те не представиха курсовия си проект в час един ден след затворническия им уикенд. Бях изумен от интензивността на чувствата, изразени открито преди голяма лекция, гнева, фрустрацията, срама и объркването по отношение на поведението им и това на приятелите им в новите роли. Интервюирах ги и стана ясно, че ситуацията е била много възбуждаща. Имайки предвид самоподбора на тези студенти в темата обаче, не беше ясно дали е имало нещо необичайно по отношение на тях или на подобната на затвор среда. Само контролиран експеримент със случайно разпределение в ролите на надзиратели и затворници би могло да отдели диспозициите от ситуационните фактори. Това стана един от стимулите за проектирането на този експеримент, който направихме през следващото лято. Окончателният доклад на Джафи за груповото изследване през 15–16 май 1971 г. е озаглавен просто „Симулиран затвор“. Непубликуван доклад, Станфордски университет, пролет 1971 г.