Такива образи напомнят на „трофейните снимки“ на чернокожи мъже и жени, които са линчувани или изгаряни живи в САЩ между 80-те години на XIX век и 30-те години на XX век, докато странични наблюдатели и извършители позират през камерата. Видяхме в последната глава, че такива образи са емблематични за дехуманизацията в най-лошата й форма, защото освен че изобразяват изтезания и убийство на чернокожи американци често заради мними „престъпления“ срещу белите, снимките, които документират тези сатанински събития, са направени на пощенски картички, които да се купуват и изпращат на приятели и роднини. Някои от образите включват усмихващи се малки деца, доведени от родителите си, за да наблюдават изтезанията на чернокожите мъже и жени, които са убивани. Документален каталог на много от тези пощенски картички е представен в неотдавнашната книга Without Sanctuary („Без убежище“)^[1].

Други такива трофейни снимки са правени от немски войници по време на Втората световна война на техните зверства срещу полските евреи и руснаците. В предишната глава отбелязахме, че дори „обикновени“ мъже, възрастни немски полицаи резервисти, които първоначално са се съпротивлявали срещу застрелването на еврейски семейства, в течение на времето започват да документират своите убийствени действия като екзекутори^[2]. Съществуват и други визуални репозиториуми на такива екзекуции с техните екзекутори и могат да се видят във Photographing the Holocaust („Фотографиране на Холокоста“)^[3] на Джанина Стрък. Турските касапници на арменците също са документирани на снимки, представени в уебсайт, посветен на този геноцид^[4].

Друг жанр на трофейните снимки, често срещан в епохите преди движенията за защита на правата на животните, е на ловци на големи животни и спортни рибари, които ликуват над марлини, тигри или мечки гризли. Спомням си, че съм виждал снимка на Ърнест Хемингуей в такава поза. Класическият емблематичен образ на безстрашен ловец на сафари обаче е на американския президент Теди Рузвелт, който гордо стои зад голям носорог, който току-що е убил. Друга показва бившият президент и сина му Кърмит да стоят над воден бивол в равнодушна поза с кръстосани крака и голяма пушка в ръка^[5]. Такива трофейни снимки са публични изявления за силата на човека и овладяването на могъщите зверове на природата — победени от неговите умения, смелост и технология. Любопитното е, че в тези снимки победителите изглеждат твърде мрачни, рядко се усмихват; те са победители в битка срещу внушителни противници. В известен смисъл те позират като младия Давид с неговата прашка пред падналия гигант Голиат.

Бележки

[1] Browning, Ordinary Men (1993). ↑

[2] Janina Struk, Photographing the Holocaust: Interpretations of the Evidence (New York: Pal-grave, 2004). ↑

[3] www.armenocide.am. ↑

[4] За повече информация за трофейните снимки на Теди Рузвелт с неговия син Кърмит вж. „On Safari with Theodore Roosevelt, 1909“, достъпна на www.eyewitnesstohistory.com/tr/htm. Интересното е, че макар експедицията да е определена като „събиране“ на различни животински видове, това всъщност е сафари за ловуване и убиване, в което са посечени 512 животни, сред тях 17 лъва, 11 слона и 20 носорога. Ироничното е, че внукът Кърмит младши на Тиодор Рузвелт е шеф на операция „Аякс“ на ЦРУ в Иран — първия успешен държавен преврат на управлението, който сваля от власт (демократично избрания) премиер Мохамед Мосадех през 1953 г. Обосновката на ЦРУ за този пръв държавен преврат е комунистическата заплаха от позволяването на Мосадех да остане на власт. Според Стивън Кинзър — журналист ветеран от „Ню Йорк Таймс“, тази операция задава модела за следващия половин век, през който САЩ и ЦРУ успешно отстраняват (или подкрепят отстраняването на) държавните глави в Гватемала (1954), след това Куба, Чили, Конго, Виетнам и — най-релевантно на историята ни тук — по целия път до Саддам Хюсеин в Ирак (2003). Кинзър освен това отбелязва, че средата в тези държави след държавните преврати често е белязана от нестабилност, граждански борби и безкрайно насилие. Тези операции са имали дълбоки ефекти, които отекват и до днес. Огромното нещастие и страдание, което са създали, е настроило цели райони от света срещу САЩ. За да изминат пълен кръг от операция „Аякс“ и наскоро от военната зона в Ирак, САЩ са се впуснали в друга мисия на контраразузнаване и може би дори са направили планове за война срещу Иран. Сиймор Хърш — познатият ни приятел и журналист от The New Yorker, който разследва Май Лай и Абу Граиб, разкрива това: www.newyorkercom/fact/content/?050124fa_fact; S. Kinzer, All the Shahs Men: An American Coup and the Roots of Middle East Terror (Hoboken, NJ: Wiley, 2003); S. Kinzer, Overthrow: Americas Century of Regime Change from Hawaii to Iraq (New York: Times Books, 2006). ↑

[5] Цитатът е от моите бележки, записани по време на груповото обсъждане (което аз открих), в което Джанис Карпински говори като участник в сесия върху „Престъпления срещу човечеството, извършени от администрацията на Буш“, 4 май 2006 г. Военен разпитващ ветеран хвърля съмнения върху тази версия за разрешение от горе надолу на военните полицаи от разпитващите да правят снимките: „Не вярвам, че това разрешение е дошло от разпитващите, ако изобщо е дошло от някого. В моя над 20-годишен опит в разпитите и като супервайзър на операции по разпитване съм чувал почти всеки «подход», който съществува, и не ми се струва достоверно разпитващ не само с готовност да се ангажира в незаконен акт, който е със съмнителна стойност за процеса на разпита, но и да заговорничи с други и да зависи от тяхното доверие“. Получено на 3 август 2006 г.; източникът предпочита да остане анонимен. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Филип Зимбардо Ефектът „Луцифер“ (229) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Метаданни

Данни

Ефектът „Луцифер“

Информация

История

Сваляне / Връзки

Трофейни снимки от други епохи

Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (229) (Разбиране как добрите хора стават зли)