Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (287) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Стигаме до края на нашето пътуване през тъмните места, които държат в плен умовете на събратята ни пътешественици. Станахме свидетели на условията, които разкриват бруталната страна на човешката природа, и бяхме изненадани от лекотата и степента, до която добри хора могат да станат толкова жестоки към другите. Концептуалният ни фокус беше върху опитите да разберем по-добре как се осъществяват такива трансформации. Макар че злото може да съществува във всяка среда, погледнахме най-отблизо в неговата благодатна почва в затворите и войните. Те обикновено стават тигели, в които авторитетът, властта и доминацията се смесват и когато са покрити с потайност, суспендират нашата човечност и ни ограбват от качествата, които ние, хората, ценим най-високо: грижовност, любезност, сътрудничество и любов.

Голяма част от времето прекарахме в симулирания затвор, който моите колеги и аз създадохме в мазето на катедрата по психология на Станфордския университет. Само за няколко дни и нощи виртуалният рай, който представляват Пало Алто, Калифорния, и Станфордският университет, станаха ад. Здрави млади мъже развиха патологични симптоми, отразяващи краен стрес, фрустрация и безнадеждност, които те изпитваха като затворници. Техните колеги, разпределени по случаен начин в ролята на надзиратели, многократно пресичаха границата от фриволната игра на тази роля към сериозното малтретиране на „техните затворници“. За по-малко от седмица нашият малък „експеримент“, нашият мним затвор, отстъпиха във фона на нашето колективно съзнание, за да бъдат заменени от реалността на затворници, надзиратели и затворнически персонал, които изглеждаха забележително реални на всички. Това беше затвор, управляван от психолози, а не от държавата.

Детайлният анализ, на който подложих природата на тези трансформации, които никога преди това не са били цялостно разработени, цели да доближи максимално всеки читател до онова специално място, където можем да изправим една срещу друга личната власт срещу институционалната власт. Опитах се да предам чувство за разгръщащите се процеси, чрез които редица привидно маловажни ситуационни променливи, например социални роли, правила, норми и униформи започнаха да имат толкова силно влияние върху всички онези, които са уловени в системата.

На концептуално ниво предложих да отделим по-голямо внимание и по-голямо тегло на ситуационните и системните процеси, отколкото обикновено правим, когато се опитваме да обясним отклоняващите се поведения и видимите личностни промени. Човешкото поведение винаги е обект на ситуационни сили. Този контекст е вместен в по-голям, макрокосмически контекст, често конкретна властова система, която е планирана да се самоподдържа. Традиционните анализи на повечето хора, включително тези в правните, религиозните и медицинските институции, се фокусират върху актьора като единствен каузален агент. Следователно те минимизират или пренебрегват влиянието на ситуационните променливи и системните детерминанти, които оформят поведенческите резултати и трансформират действащите лица.

Да се надяваме, че примерите и подкрепящата информация в тази книга ще предизвикат ригидната фундаментална атрибутивна грешка, която локализира вътрешните качества на хората като основния източник на техните действия. Добавихме потребността да признаваме както властта на ситуациите, така и поведенческото скеле, осигурено от Системата, която извайва и поддържа социалния контекст.

Пътувахме от мним затвор през кошмарната реалност, която представлява затворът Абу Граиб в Ирак. Оформиха се изненадващи паралели между социалнопсихологическите процеси, действащи и в двата затвора — мнимия и твърде реалния. В Абу Граиб нашият аналитичен прожектор се фокусира върху един млад мъж — сержант Айвън Фредерик-Чип, който беше преминал през двойна трансформация: от добър войник към лош надзирател и след това към страдащ затворник. Нашият анализ разкри — точно както в Станфордския затворнически експеримент — диспозиционните, ситуационните и системните фактори, които са играли критично важна роля в благоприятстването на малтретирането и изтезанията, на които Фредерик и другият военен и цивилен персонал са подложили затворниците, за които са отговаряли.

След това се придвижих от моята позиция като безстрастен социален изследовател към приемането на ролята на прокурор. Правейки това, изложих пред вас, читателите като съдебни заседатели, престъпленията на висшия ешелон във военното командване и в администрацията на Буш, които ги правят съучастници в създаването на условията, на свой ред направили възможни такива широкомащабни злонамерени злоупотреби и изтезания в повечето американски военни затвори. Както повтарях многократно, становището, което осигурих, не отрича отговорността на тези военни полицаи, нито пък тяхната вина: обяснението и разбирането не извиняват такива злодеяния. По-скоро разбирането как събитията са се случили и кои са били ситуационните сили, действащи върху войниците, може да доведе до проактивни начини за модифициране на обстоятелствата, предизвикали такова неприемливо поведение. Наказването не е достатъчно. „Лошите системи“ създават „лоши ситуации“, те създават „гнили ябълки“ и на свой ред „лоши поведения“ дори и от добрите хора.

За последен път нека дефинираме Човека, Ситуацията и Системата. Човекът е актьор на сцената на живота, чиято поведенческа свобода е информирана от неговия строеж: генетичен, биологически, физически и психичен. Ситуацията е поведенческият контекст, който има властта чрез нейните наградни и нормативни функции да дава смисъл и идентичност на ролите и статуса на действащите лица. Системата се състои от агенти и агенции, чиято идеология, ценности и власт създават ситуации и диктуват ролите и очакванията за одобряваните поведения на актьорите в нейната сфера на влияние.

В тази последна част на нашето пътуване ще разгледаме съвети как да предотвратяваме или да се борим срещу отрицателните ситуационни сили, които от време на време въздействат върху всички нас. Ще изследваме как да се съпротивляваме на влиянията, които нито искаме, нито се нуждаем от тях — но всекидневно ни влияят. Не сме роби на властта на ситуационните сили. Трябва обаче да научим методи да се съпротивляване и да им се противопоставяне. Във всички ситуации, които изследвахме заедно, винаги има някои — малцинство, — които стоят непоколебимо. Дошло е времето да се опитаме да увеличим броя им, като помислим как те са успели да устоят.

Ако в някаква степен съм успял да ви накарам да оцените, че при някои обстоятелства вие може да се държите по начините, по които изследваните лица са се държали в експерименталните условия, очертани тук, и в реалния затвор в Абу Граиб, искам от вас сега да обмислите бихте ли могли да приемете и концепция за вас като герои? Ще възхваляваме и доброто в човешката природа, героите сред нас и героичното въображение във всеки от нас.