Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (177) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Административно подчинение на авторитета

В съвременното общество хората на властови позиции рядко наказват другите с физическо насилие, както е в парадигмата на Милграм. По-типично е опосредствано насилие, при което властите издават заповеди на подчинените си, които ги изпълняват, или насилието включва вербален тормоз, който подкопава самооценката и достойнството на безсилните. Властите често предприемат действия, които са наказателни и чиито последици не са директно наблюдаеми. Например даването на враждебна обратна връзка на някого, за която знаят, че ще влоши представянето им и ще повлияе отрицателно на възможностите им да получат работата, се квалифицира като форма на такова социално опосредствано насилие.

Екип от холандски изследователи оценява разширение на базираното на авторитета подчинение в такава ситуация в поредица от остроумни експерименти, включващи 25 отделни изследвания с близо 500 изследвани лица от 1982 до 1985 г. в Университета на Утрехт, Холандия^[1]. В тяхната „парадигма на административното подчинение“ експериментаторът казва на изследваното лице, което действа като администратор, да направи поредица от 15 „стресови забележки“ на кандидат за работа (обучено доверено лице) в съседната стая. По-конкретно, изследваните лица са инструктирани да дадат тест за подбор за работа на кандидата: ако той го издържи, ще получи работата; ако се провали, ще остане безработен.

Освен това са инструктирани да пречат и да стресират кандидата, докато той попълва теста. Тези 15 степенувани забележки са критични за представянето му на теста и освен това лично го унижават, например „Това беше много глупаво от ваша страна“. Докато изследваното лице-администратор прави тези все по-враждебни забележки, „поставя кандидата под такова интензивно психично напрежение, че той не се представя задоволително и следователно не успява да получи работата“. Освен това им се казва от изследователите да продължават независимо от протестите на кандидата. Всяко несъгласие от страна на изследваното лице-администратор е контрирано с до четири подбутвания от експериментатора да продължи с враждебните забележки, преди най-накрая да му се позволи да престане, ако е непреклонен. Накрая и най-важното, изследваните лица са информирани, че способността да работят под стрес не е съществено изискване на работата, но процедурата е трябвало да се следва, защото подпомага изследователския проект на експериментатора, който изучава как стресът влияе върху представянето на тестове. Предизвикването на стрес и намаляването на шансовете на друг човек да получи работа нямат друга употреба освен събирането на някакви данни от страна на изследователя. В контролното експериментално условие изследваните лица могат да спрат да правят стресови забележки във всеки момент, когато решат.

Когато са помолени да прогнозират дали биха направили всички стресови забележки при тези обстоятелства, повече от 90% от отделна група сравними холандски изследвани лица казват, че не биха се подчинили. Отново: „гледището на аутсайдера“ е много далеч от истината: цели 91% от изследваните лица се подчиняват на авторитетния експериментатор до самия край. Същата степен на крайно подчинение се запазва дори когато като изследвани лица са използвани служители по персонала въпреки техния професионален етичен кодекс, диктуващ отношенията с клиентите им. Сходно силно подчинение се открива, когато изследваните лица получават предварителна информация няколко седмици преди да отидат в лабораторията, така че да имат време да разсъждават върху природата на потенциално враждебната им роля.

Как бихме могли да генерираме неподчинение в тази среда? Може да изберете от няколко възможности: да организирате няколко равни по статус да се разбунтуват преди да е дошъл редът на изследваното лице, както е в изследването на Милграм. Или да уведомите изследваното лице за неговата правна отговорност, ако кандидатът-жертва претърпи някакви щети и съди университета. Или да елиминирате натиска на авторитета да се стигне до самия край, както е в контролното условие на това изследване — там никой не се подчинява.