Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (31) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Започва нощната смяна

Надзирателите от нощната смяна пристигат преди започването й в 18 ч, за да облекат новите си униформи, да изпробват лъскавите сребърни огледални очила и да се оборудват със свирки, белезници и палки. Минават през Офиса на надзирателите, разположен на няколко стъпки от входа към Двора, в коридор, където са и кабинетите на главния надзирател и директора на затвора, всеки със собствена табела на вратата. Там надзирателите от дневната смяна посрещат новите си колеги, казват им, че всичко е под контрол и е на мястото си, но добавят, че някои затворници все още не са навлезли изцяло в програмата. Те трябва да бъдат наблюдавани изкъсо и да бъдат подложени на натиск да влязат в правия път. „Ще го направим и вие ще видите права линия, когато се върнете утре“ — хвали се един от новодошлите надзиратели.

Първата храна най-накрая се поднася в 19 ч. Тя е съвсем обикновена, предложена в стил бюфет на маса, сложена в Двора^[1]. На масата има място само за 6 затворници, така че когато те приключват, останалите трима идват да се хранят с това, което е останало. Затворник 8612 веднага се опитва да говори с другите, за да направят седяща стачка в знак на протест срещу тези „неприемливи“ затворнически условия, но те са твърде гладни и уморени, за да мислят за това точно сега. Затворник 8612 е умникът Дъг Карлсън — анархистът, който наприказва бая неща на арестуващите го полицаи.

Обратно в килиите, на затворниците е заповядано да мълчат, но 819 и 8612 не се подчиняват, говорят високо и се смеят, и им се разминава… засега. Затворник 5704 — най-високият от всички — досега е мълчал, но пристрастеността му към тютюна го е завладяла и той настоява да му се върнат цигарите. Казва му се, че трябва да заслужи правото да пуши, като бъде добър затворник. 5704 оспорва този принцип, заявявайки, че това е нарушение на правилата, но безрезултатно. Според правилата на експеримента всеки участник може да напусне в момента, в който пожелае, но това като че ли е забравено от недоволните затворници. Те можеха да използват тази заплаха да напуснат като тактика за подобряване на условията или за намаляване на безсмисленото малтретиране, което търпяха, но не го направиха и бавно потъваха още по-дълбоко в ролите си.

Последната официална задача на главния надзирател Джафи за този пръв ден е да информира затворниците за Вечерите за посещение, които наближават. Всички затворници, които имат приятели или роднини наблизо, трябва да им напишат да дойдат на посещение. Той описва процедурите по писането на писмата и дава на всеки, който поиска, по една химикалка, канцеларски материали на Станфордския общински затвор и пощенски плик с марка. Те трябва да напишат писмата си и да върнат тези материали в края на краткия „период за писане“. Дава им ясно да разберат, че надзирателите имат правото да решат дали на някого няма да се разреши да пише писмо, защото не е спазвал правилата, не е знаел затворническия си номер или по някаква друга причина, която надзирателят може да има. След като писмата са написани и дадени на надзирателите, затворниците получават заповед да излязат от килиите си за първото преброяване през нощната смяна. Разбира се, персоналът чете всички писма от съображения за сигурност, а също и прави копия на тях за нашите архиви, преди да ги изпрати. Съблазънта на Вечерта за посещения и писмата стават инструменти, които надзирателите използват инстинктивно и ефективно, за да затегнат контрола си върху затворниците.