Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (142) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Поставяне на СЗЕ в рамката на неговия ZEITGEIST

За да оценим по-пълно степента на характерова трансформация у нашите студенти затворници и надзиратели, която беше предизвикана от техните преживявания в мнимия ни затвор, е добре да отчитаме Zeitgeist на края на 60-те и началото на 70-те години на XX век. Това беше време на отхвърляне на авторитета и властта, на „не вярвай на никого над 30-годишна възраст“, на противопоставяне на „военнопромишления естаблишмънт“, на участие в антивоенни демонстрации, на присъединяване към каузи за граждански права и права на жените. Това беше време младите хора да се разбунтуват срещу ригидния обществен и родителски конформизъм, който толкова силно беше ограничавал родителите им през 50-те години. Беше време на експериментиране със секса, дрогата и рокендрола и на пускането на дълга коса, „за да й се позволи да се ветрее“. Беше време човек да е „хипи“, да ходи на „би-инс“^[1] и „лав-инс“^[2], да е „дете-цвете“ в Сан Франсиско с цветя в косата, да е пацифист и особено да е индивидуалист. Харвардският психолог Тимъти Лиъри — този интелектуален LSD гуру на поколението — предложи тройна рецепта за младите хора навсякъде: „изключване“ от традиционното общество; „включване“ в променящите психиката дроги и „настройване“ към собствената вътрешна природа.

Възходът на Младежката култура с нейния драматичен бунт срещу несправедливостта и гнета се центрира върху неморалността на Виетнамската война, нейното неприлично всекидневно броене на труповете и администрацията, която не желаеше да признае грешката си, да пусне стръвта и да излезе от Виетнам в продължение на седем кървави години. Тези ценности бяха във вятъра, който духаше и в европейските и азиатските младежки движения. Европейците дори бяха по-войнствени от техните американски копия в яростното оспорване на Естаблишмънта. Те открито се бунтуваха както срещу политическата, така и срещу академичната ортодоксалност. В пряко противопоставяне на това, което смятаха за реакционни, репресивни режими, студентите в Париж, Берлин и Милано „обслужваха барикадите“. Мнозина бяха социалисти, които се противопоставяха на фашисткия и комунистическия тоталитаризъм, и осъждаха финансовите ограничения върху достъпа до висше образование.

Студентите доброволци в нашето изследване като група се появиха от тази младежка култура на бунта, личното експериментиране и отхвърлянето на авторитета и конформизма. Можехме да очакваме, че изследваните лица в нашия експеримент ще се съпротивляват по-силно на институционалните сили, отколкото го направиха, че ще се съпротивляват срещу подчинението на доминацията на „Системата“, която им наложих. Не очаквахме, че те ще приемат такъв податлив на властта манталитет, когато станаха надзиратели, защото никой от нашите доброволни не предпочиташе да е надзирател, когато им се даде този избор. Дори суровият надзирател Хелман искаше да е затворник, а не надзирател, защото — както ни каза — „повечето хора ненавиждат надзирателите“.

Практически всички от нашите студенти доброволци чувстваха, че да станат затворници е по-голяма вероятност за тях в бъдеще; те не отиваха в университет, за да получат работа като затворнически надзиратели, а някой ден можеше да бъдат арестувани за различни дребни правонарушения. Приемам това като означаващо, че нямаше предварителна склонност сред случайно разпределените да играят ролята на надзиратели да бъдат малтретиращи или доминиращи по начините, по които по-късно го направиха. Те не привнесоха в СЗЕ никакви склонности да вредят, да малтретират или да доминират над другите. Ако не друго, бихме могли да кажем, че те привнесоха склонността да бъдат грижовни към другите хора в съответствие с тяхното социално обуславяне от онази епоха. По същия начин нямаше причина да се очаква, че студентите, играещи ролята на затворници, ще изпаднат в криза толкова бързо — ако изобщо, имайки предвид тяхното първоначално положително психично и соматично здраве. Важно е да не се забравя този времеви и културен контекст, когато обмисляме по-късните опити за повторение на нашето изследване от изследователи в напълно различни епохи.