Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (268) (Разбиране как добрите хора стават зли)

На съд: генерал-майор Джефри Милър

Хюман Райтс Уоч настоява: „Генерал-майор Джефри Милър като командир на силно контролира затворнически лагер в Гуантанамо Бей, Куба, трябва да бъде разследван за потенциалната си отговорност във военните престъпления и изтезания на задържаните там“. Нещо повече: той е знаел или би трябвало да знае, че войските под негово командване извършват военни престъпления и изтезания на задържаните в Гуантанамо. Освен това: „Генерал Милър може да е предложил методи за разпити за Ирак, които са близката причина за изтезанията и военните престъпления, извършени в Абу Граиб“.

Генерал Милър е командир на Съвместните оперативни сили-Гуантанамо (JTF-GTMO) от ноември 2002 до април 2004 г., когато става заместник командващ генерал на Операциите по задържане в Ирак, и заема този пост до 2006 г. Изпратен е в Гитмо, за да замести генерал Рик Бакъс, за когото висшестоящите смятат, че „изнежва“ затворниците, като настоява строго да се следват насоките на Женевските конвенции. Накратко, „Лагер Рентген“ е трансформиран в „Лагер Делта“ с 625 затворници, 1400 военни разузнавачи и военни полицаи, и силно напрежение.

Милър е новатор и създава специализирани екипи за разпити, които за пръв път интегрират персонал от военното разузнаване с надзирателите от военна полиция, замъглявайки граница, която пред това е била непроницаема в армията. За да „влезе в главата на затворниците“, Милър разчита на експерти. „Той доведе поведенчески учени, които бяха психолози и психиатри [цивилни и военни]. Те търсеха психична уязвимост, слаби точки, начини за манипулиране на задържаните, за да бъдат един вид накарани да сътрудничат, и търсеха нещо като емоционална и културна уязвимост“.^[1]

Използвайки медицинските досиета на затворниците, разпитващите на Милър се опитват да предизвикат депресия, да дезориентират задържаните и да ги пречупят. Затворниците се съпротивляват: има гладни стачки, поне 14 затворници се самоубиват още в началото и през следващите няколко години, неколкостотин затворници се опитват да се самоубият^[2]. Наскоро трима задържани в Гитмо се самоубиват, като се обесват в килиите с чаршафите си; никой не е официално обвинен, след като е държан там дълги години. Вместо да признае такива действия като признаци на депресия, един говорител на правителството ги осмива като рекламен ход за печелене на внимание^[3]. Контраадмирал от военноморския флот твърди, че това не са били актове на отчаяние, а по-скоро „акт на асиметрична война срещу нас“.

Новите екипи за разпити на Милър са насърчени да стават по-агресивни, имайки предвид официалната оторизация на държавния секретар Ръмсфелд на по-сурови техники от всякога, санкционирани за използване от американски войници. Абу Граиб ще стане новата експериментална лаборатория на Милър за проверка на хипотезите му за средствата, които са необходими за получаване на „действена разузнавателна информация“ от съпротивляващи се затворници. Ръмсфелд отива в Гитмо с помощника си Стивън Камбоун, за да се срещне с Милър и да се увери, че всички те играят една игра.

Спомнете си, че генерал Карпински заявява, че Милър й е казал: „Трябва да се отнасяш със затворниците като кучета. Ако […] те вярват, че са нещо по-различно от кучета, на практика си загубила контрола върху разпита от самото начало. […] И това действа. Това правим долу в Гуантанамо Бей“.^[4]

Карпински официално заявява и че Милър „дойде там и ми каза, че ще «Гитмоизира» операцията по задържане (в Абу Граиб)“^[5]. Полковник Папас заявява, че Милър му е казал, че използването на кучета в Гитмо се е доказало като ефективно в създаването на атмосфера за получаване на информация от затворниците и че използването на кучета „със или без намордник“ е окей^[6].

За да е сигурен, че заповедите му се изпълняват, Милър пише доклад и се уверява, че екипът му оставя компактдиск с детайлни инструкции, които трябва да се следват. Генерал Санчес след това оторизира своите нови, по-сурови правила, които разработват многото техники, използвани в Гуантанамо. Армейски генерал ветеран Пол Кърн изяснява проблемите, създадени от такива приложение на одобрените от Гитмо тактики в Абу Граиб: „Мисля, че стана объркващо. Имам предвид, че ние намерихме в компютрите в Абу Граиб докладите на SECDEF [държавния секретар по отбраната Ръмсфелд], които бяха писани за Гуантанамо, а не за Абу Граиб. И това предизвика объркване“.^[7] Поради всички изложени по-горе причини генерал Джефри Милър е добавен в нашия списък от обвиняеми, изправени на съд за техните престъпления против хуманността^[8].

В обвиненията си Хюман Райтс Уоч не стига до върха на системната отговорност за злоупотребите и изтезанията в Абу Граиб: вицепрезидента Дик Чейни и президента Джордж У Буш. Аз няма да се колебая така. Малко по-късно ще добавя тези двама души в нашия списък от обвиняеми, които сме изправили на съд тук. Те ще бъдат обвинени за тяхната роля в задаването на дневния ред, който усъвършенства природата на изтезанията, отменя защитите, осигурени на затворниците от международното право, и насърчава ЦРУ да се ангажира в поредица от незаконни и смъртоносни тактики заради тяхната фиксация върху т.нар. война срещу тероризма.

Първо обаче трябва да изследваме допълнително въпроса дали злоупотребите в Сектор 1А са били изолиран инцидент от тези малко на брой гнили ябълки, или тяхното отвратително поведение е било част от по-широк модел на мълчаливо одобрявани и широко практикувани злоупотреби от мнозина в армията и сред цивилните кадри, участващи в залавянето, задържането и разпитите на заподозрените бунтовници. Моето твърдение е, че тази каца с ябълки е започнала да гние от върха надолу.