Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (11) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Властта да създаваш „врага“

Властните обикновено не вършат най-мръсната работа сами, точно както доновете от мафията оставят мръсната работа на подчинените си. Системите създават йерархии на доминацията, в които влиянието и комуникацията вървят от горе надолу и рядко по обратния път. Когато властовият елит иска да унищожи вражеска нация, се обръща към експертите по пропагандата, за да придадат форма на програма на омразата. Какво е необходимо гражданите на едно общество да мразят гражданите на друго общество до степен да искат да ги сегрегират, да ги измъчват и дори да ги убиват? Нужно е „враждебно въображение“, психологическа конструкция, вкоренена дълбоко в съзнанието им от пропагандата, която трансформира другите във „Врага“. Този образ е най-мощният мотив на войника — този мотив, който зарежда пушката му с амунициите на омразата и страха. Образът на предизвикващия ужас враг, заплашващ собственото благополучие и националната сигурност на обществото, насърчава майките и бащите да изпращат синовете си на война и овластява правителствата да преподреждат приоритетите, за да превръщат плуговете в мечове на разрушението.

Всичко се прави с думи и образи. Ако модифицираме старата поговорка: тоягите и камъните може да счупят костите ви, но имената понякога може да ви убият. Процесът започва със създаването на стереотипни концепции за другия, лишени от човешко качество възприятия за другия, другият като нямащ никаква стойност, другият като всемогъщ, другият като демоничен, другият като абстрактно чудовище, другият като фундаментална заплаха за нашите най-свидни ценности и убеждения. След като страхът на обществеността е създаден и заплахата от врага — надвиснала, разумни хора започват да действат ирационално, независими хора — безмисловно конформистки, и мирни хора — като воини. Драматичните зрителни образи на врага на постери, по телевизията, на кориците на списанията, във филмите и в интернет запечатват в недрата на лимбичната система — примитивния мозък — могъщите емоции страх и омраза.

Социалният философ Сам Кийн блестящо изобразява как враждебното въображение се създава от пропагандата на практически на всяка страна, тръгнала по пътя на войната, и разкрива трансформационната сила на човешката психика над тези „образи на врага“^[1]. Оправданията на желанието да се разрушат тези заплахи всъщност са „послемисли“ предложени обяснения, които са планирани за официалната история, но не и за критичен анализ на вредата, която ще се причини или се причинява.

Най-крайният пример на това враждебно въображение действа, разбира се, когато води до геноцид, плана на едни хора да унищожат всички онези, които се концептуализират като техен враг. Знаем някои от начините, по които пропагандната машина на Химлер трансформира еврейските съседи, колеги и дори приятели в презирани врагове на Държавата, които заслужават „окончателното решение“. Този процес се корени в учебниците за началното училище чрез образи и текстове, които представят всички евреи като достойни за презрение и незаслужаващи човешко състрадание. Тук бих искал да разгледам накратко един скорошен пример на опит за геноцид заедно с използването на изнасилването като оръжие срещу човечеството. След това ще покажа как един аспект на този сложен психичен процес — компонентът на лишаването от човешки качества — може да се изучава в контролирани експериментални изследвания, които изолират неговите критично важни характеристики за системен анализ.