Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (6) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Трансформации: ангели, дяволи и останалите от нас, простосмъртните

„Ефектът Луцифер“ е моят опит да разбера процесите на трансформация, които действат, когато добри или обикновени хора вършат лоши или зли неща. Ще се занимаваме с фундаменталния въпрос „Какво кара хората да се отклоняват от правия път?“. Вместо да прибягваме до традиционния религиозен дуализъм на доброто срещу злото обаче, на истинската природа срещу корумпираното възпитание, ще разгледаме истински хора, ангажирани във всекидневни житейски задачи, въвлечени в работата си, оцеляващи в често турбулентните изпитания на човешката природа. Ще се опитаме да разберем природата на тяхната характерова трансформация, когато са изправени пред мощни ситуационни сили.

Нека да започнем с дефиниция на злото. Моята е проста и се основава на психологията: Злото се състои от преднамерено действие по начини, които вредят, малтретират, унижават, лишават от човешки качества или унищожават невинни други хора, или използване на собствения авторитет и системна власт за насърчаване или позволяване на другите да направят това от ваше име. Накратко, това е „да знаеш, че не е редно, но въпреки това да го правиш“^[1].

Какво мотивира човешкото поведение? Какво определя човешкото мислене и действие? Какво кара някои от нас да водят морален, праведен живот, а други като че ли лесно се плъзват в безнравственост и престъпления? Това, което мислим за човешката природа, основано ли е на допускането, че вътрешни детерминанти ни ръководят към добрите или към лошите пътища? Обръщаме ли твърде малко внимание на външните детерминанти на нашите мисли, чувства и действия? До каква степен създаваме ситуацията, момента, тълпата? Има ли нещо, което някой някога е направил, за което сте абсолютно сигурни, че няма да бъдете принудени да направите?

Повечето от нас се крият зад егоцентрична предубеденост, която поражда илюзията, че сме специални. Тези обслужващи ни защитни екрани ни позволяват да вярваме, че всеки от нас е над средното по всеки тест за лична почтеност. Твърде често гледаме към звездите през дебелата призма на личната неуязвимост, когато би трябвало да погледнем и надолу към хлъзгавия склон под краката ни. Такива егоцентрични уклони по-често се откриват в общества, които благоприятстват независимата ориентация, например евро-американските култури, и по-рядко в колективистично ориентираните общества, например в Азия, Африка и Близкия изток^[2].

В хода на нашето пътуване през доброто и злото ще искам от вас да разсъждавате върху три въпроса: Колко добре наистина познавате себе си, вашите силни страни и слабости? Вашето познание за себе си идва ли от разглеждането на поведението ви в познати ситуации, или от това, че сте били изложени на съвършено нова среда, в която старите ви навици са били предизвикани? В същия дух: колко добре наистина познавате хората, с които взаимодействате всекидневно: вашето семейство, приятели, колеги и интимен партньор? Една от тезите на тази книга е, че повечето от нас познават себе си само от ограничените преживявания в познати ситуации, включващи правила, закони, политики и натиск, които ни ограничават. Ходим на училище, на работа, във ваканция, на партита; плащаме си сметките и данъците всеки ден и всяка година. Какво става обаче, когато сме изложени на съвършено нова и непозната среда, в която нашите навици не са достатъчни? Започвате нова работа, отивате на първата си среща с партньор, определен от компютър, присъединявате се към братство, арестуват ви, записвате се в армията, присъединявате се към секта или се отзовавате като доброволец в експеримент. Старото ви аз може да не действа така, както се очаква, когато основните правила се променят.

През цялото ни пътуване ще искам от вас непрекъснато да се питате: „И аз ли?“, когато срещаме различни форми на злото. Ще изследваме геноцида в Руанда, масовото убийство и самоубийство на последователите на „Народния храм“ в джунглите на Гвиана, масовото убийство в Май Лай във Виетнам, ужасите на нацистките концлагери, изтезанията, извършвани от военната и цивилната полиция по света, и сексуалното малтретиране на енориашите от католически свещеници, и ще търсим приемствеността между скандалното, мошеническо поведение на ръководителите на корпорациите „Енрон“ и „УърлдКом“. И накрая ще видим как някои общи нишки във всички тези злини преминават и през наскоро разкритите злоупотреби с цивилни затворници в затвора Абу Граиб в Ирак. Една особено значима нишка, свързваща тези зверства, ще дойде от изследвания, провеждани в експерименталната социална психология, и особено един експеримент, който стана известен като Станфордски затворнически експеримент.