Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (33) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Мъти се първият признак на бунт

В края на тази смяна, докато напуска Двора, Хелман крещи на затворниците: „Окей, господа, харесаха ли ви нашите преброявания?“. „Не, сър!“ „Кой каза това?“ Затворник 8612 обявява, че той е отговорил, казвайки, че са го възпитали да не лъже. И тримата надзиратели се втурват в Килия 2 и грабват 8612, който вдига стиснат юмрук за поздрав като дисидентите радикали, докато крещи: „Цялата власт на народа!“. Натикан е в Дупката — той е почетният й пръв обитател. Надзирателите показват, че са обединени по отношение на един принцип: няма да толерират никакво несъгласие. Ландри сега повтаря предишния въпрос на Хелман към затворниците. „Окей, хареса ли ви преброяването?“ „Да, сър.“ „Да, сър, какво?“ „Да, сър, г-н надзирател.“ „Това е по-добре.“ Тъй като никой друг не е готов открито да оспори властта им, тримата господа тръгват по коридора във формация, сякаш е военен парад. Преди да се оттеглят в стаята на надзирателите, Хелман надниква в Килия 2, за да напомни на обитателите й: „Искаме тези легла в абсолютно идеален ред.“ Затворник 5486 по-късно съобщава, че се е почувствал депресиран, когато 8612 е бил вкаран в Дупката. Освен това се е чувствал виновен, че не е направил нищо, за да се намеси. Той рационализира нежеланието да жертва комфорта си или и той да бъде хвърлен в Дупката, като си напомни, че „това е само един експеримент“^[1].

Преди да се изгасят лампите точно в 22 часа, на затворниците е позволена последната привилегия да ползват тоалетната за през нощта. Да се направи това изисква разрешение и един по един или двама по двама им се завързва превръзка на очите и са водени до тоалетната — през изхода на затвора и по коридора по кръгов маршрут през шумната абонатна станция, за да бъдат объркани както за положението на тоалетната, така и за собственото си местоположение. По-късно тази неефективна процедура ще бъде оптимизирана, след като затворниците изминават пътя до тоалетната заедно и може да включва и пътуване с асансьор, за да бъдат още по-объркани.

Първоначално Затворник Том-2093 казва, че има нужда от повече време от краткия период, който му е даден, защото не може да уринира, тъй като е толкова напрегнат. Надзирателите отказват, но другите затворници се обединяват в настояването, че трябва да му се разреши достатъчно време. „Беше въпрос да им покажем, че има определени неща, които искаме“ — предизвикателно съобщава по-късно 5486^[2]. Малки случки като тази са това, което може да се комбинира, за да даде нова колективна идентичност на затворниците като нещо повече от сбор от хора, които се опитват да оцеляват самостоятелно. Бунтар Дъг-8612 смята, че надзирателите очевидно играят роля, че поведението им е просто майтап, но „минават границата“. Той ще продължи с опитите си да организира другите затворници, така че да имат повече власт. Обратното, нашият светлокос млад затворник Хъби-7258 съобщава: „С напредването на деня ми се иска да бях надзирател“.^[3] Не е изненадващо, че никой от надзирателите не иска да е затворник.

Друг бунтарски настроен затворник, 819, показва характера си в писмо до семейството си, в което иска от тях да дойдат във Вечерта за посещения. Подписва писмото: „Цялата власт на потиснатите братя, победата е неизбежна. Не се майтапя, тук съм толкова щастлив, колкото може да е един затворник!“.^[4] Докато играят карти в тяхната стая, нощните надзиратели и след това главният надзирател правят план за първото преброяване на сутрешната смяна, което ще дистресира затворниците. Малко след началото на тяхната смяна надзирателите ще застанат близо до вратите на килиите и ще събудят затворниците с шумни, пищящи свирки. Освен това така бързо ще заредят с енергия дневната смяна за ролите им и едновременно ще нарушат съня на затворниците. Ландри, Бърдън и Хелман харесват плана и докато продължават да играят, обсъждат как могат да бъдат по-добри надзиратели през следващата нощ. Хелман смята, че всичко е „забавление и игра“. Той е решил да действа отсега нататък като „най-печения пич“, „да играе по-доминираща роля“ като в униженията в студентските братства или във филмите за затвори като Cool Hand Luke („Непокорният Люк“)^[5].

Бърдън е в критично важната позиция на човек по средата, който може да играе и с единия, и с другия в нощната смяна. Джеф Ландри започна силно, но с напредването на нощта отстъпи пред креативната изобретателност на Хелман и най-накрая се предаде пред неговия мощен стил. По-късно Ландри ще премине към ролята на „добрия надзирател“ — дружелюбен със затворниците и въздържащ се от всякакви действия, които ги унижават. Ако Бърдън заеме страната на Ландри, заедно те могат да затъмнят ярката светлина на Хелман. Ако обаче се съюзи с юначагата, Ландри ще е сам и смяната ще тръгне в зловеща посока. В ретроспективния си дневник Бърдън пише, че се е чувствал тревожен, когато внезапно е бил извикан в 18 ч онази вечер, за да се яви колкото се може по-скоро на работа.

Обличането на военна униформа го е накарало да се чувства глупаво, имайки предвид прекалено голямата черна коса по лицето и главата му — контраст, за който се притеснявал, че може да накара затворниците да му се смеят. Той съзнателно решил да не ги гледа в очите, да не се усмихва, нито пък да се отнася към сценария като към игра. В сравнение с Хелман и Ландри, които изглеждат самоуверени в новата си роля, той не е. Той мисли за тях като за „редовните“, макар че изпълняват работата си само от няколко часа, преди неговото пристигане. Това, на което най-много се наслаждава по отношение на костюма си, е носенето на палка — тя дава чувство за власт и сигурност, когато я използва, трака с нея по решетките на вратите на килиите, удря вратата на Дупката или просто я удря в ръката си, което се превръща в негов рутинен жест. Обсъждането в края на смяната с новите му приятели го е върнало към старото му аз и го е отдалечило от жадния за власт надзирател. Той обаче все пак агитира Ландри за необходимостта всички те да работят като екип, за да държат затворниците под контрол и да не толерират никакво бунтарство.