Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (241) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Патриотичната заключителна пледоария на военния прокурор майор Майкъл Холи на процеса срещу сержант Айвън Фредерик подготви сцената за нашия анализ на използването на изтезанията на „незаконните бойци“ и затворени във военни затвори в Ирак, Афганистан и Куба:

И ще ви напомня, сър, че врагът се бие въз основа на морал като нас и че това може да формира обединяващ пункт за нашите врагове сега и в бъдеще. Освен това ще помоля да помислите за нашите врагове, които може да се предадат в бъдеще. Това е, което искаме в идеалния случай. Искаме те да са толкова уплашени от бойната сила на американската армия, че да се предават. Ако обаче затворник — или по-скоро враг — вярва, че ще бъде унижаван и подлаган на унизително отношение, защо да не продължи да се бие до последния си дъх? В боя не може ли да отнеме живота на войници, живот, който в противен случай няма да бъде унищожен? Този тип поведение [на обвинените военни полицаи] има дългосрочно въздействие, включително и на последно място има въздействие върху войниците, нашите войници, моряци, военноморски пехотинци и летци, които може да бъдат заловени в бъдеще — и върху отношението към тях; и тук спирам.

Прокурорът продължава да изяснява, какъв е залогът в този и в други съдебни процеси на „Седморката от Абу Граиб“ — нищо по-малко от Честта на армията:

И накрая, сър, честта на нашата американска армия е едновременно скъпоценна и нетрайна. Имаме свещено доверие в армията на САЩ, в нашата армия, и точно затова носим огромна отговорност и власт — властта да налагаме сила върху другите. Единственото, което ни отделя от налагането на властта по несправедлив начин и превръщането в съперник, тълпа, група от главорези, е това, че имаме чувството за чест, че това, което правим, е правилно, че следваме заповедите, които са ни дадени и постъпваме почтено, а това поведение [малтретирането и изтезанията в Абу Граиб] опозорява това. И ние, също като всяка друга армия, и ние се нуждаем от висок морал, за да се обединяваме^[1].

Моето заключително изявление в процеса срещу Фредерик беше спонтанно и нережисирано. Загатнах някои от ключовите аргументи, които ще бъдат разработени в тази глава. Тя осигурява по-пълен преглед на тезите, че могъщи ситуационни и системни сили са действали тогава, за да причинят тези злоупотреби. Нещо повече: през времето, изминало от съдебния процес (октомври 2004 г.), се появиха допълнителни доказателства, които недвусмислено показват съучастието на редица военни командири в малтретирането и изтезанията в Сектор 1А на затвора в Абу Граиб. Ето текстът на моето изявление:

Докладите Фей и Тагуба сочат, че тази [злоупотреба] е можело да бъде предотвратена; ако армията беше вложила част от ресурсите или от загрижеността, които тя влага в тези съдебни процеси — Абу Граиб никога нямаше да се случи. Към Абу Граиб обаче са се отнасяли с безразличие. Той не е имал приоритет — същата липса на приоритет като сигурността на археологическия музей в Багдад [чиито богатства бяха плячкосани, след като Багдад беше „освободен“, докато войниците пасивно наблюдаваха]. Това са два [военни] обекта със слаб приоритет и стана така, че този избухна при такива злощастни обстоятелства. Затова мисля, че армията е изправена на съд, особено всички офицери, които са над сержант Фредерик и които би трябвало да знаят какво става, би трябвало да са го предотвратили и спрели — и би трябвало да са се възпротивили. Те са тези, които трябва да бъдат изправени на съд. Или ако сержант Фредерик в някаква степен е отговорен, каквато и да е присъдата му, тя според мен трябва да бъде смекчена от отговорността на цялата верига на командването^[2].

В тази глава нашият път ще следва няколко различни посоки, които би трябвало да ни накарат да извадим иззад тъмния екран на прикриването централната роля на много ключови играчи в драмата Абу Граиб — режисьорите, сценаристите и помощник-режисьорите, които са направили тази трагична пиеса възможна. В известен смисъл военните полицаи са били просто актьори с няколко реплики, „седем героя в търсене на автор“ или режисьор.

Нашата задача е да определим кой е бил системният натиск, който е съществувал извън ситуацията, съществувала в центъра за разпити на Абу Граиб. Трябва да идентифицираме конкретните страни, участващи на всички нива във веригата на командването, за създаването на условията, отговорни за имплозията на човешката природа в тези военни полицаи. В представянето на хронологията на тези взаимно преплетени сили ще сменя ролите от тази на експерт по защитата на прокурор. В тази роля ще въведа нов тип модерно зло — „административното зло“, което представлява основата на съучастничеството на веригата на командването на политическото и военното ръководство в тези злоупотреби и изтезания^[3]. Тъй като действат в правна, а не етична рамка, както публични, така и частни организации могат да предизвикват страдание и дори смърт на хората, като следват студена рационалност за постигането на целите на тяхната идеология, генерален план, уравнение за рентабилността или просто печалба. При тези обстоятелства техните цели винаги оправдават ефикасните средства.