Екип от изследователи от Университета на Ню Саут Уелс, Австралия, разшири СЗЕ, като въведе едно условие, подобно на нашето, и няколко други експериментални варианта за изследване на въпроса, как социалните организации влияят върху взаимоотношението между затворниците и надзирателите^[1]. Техният „Стандартен режим на лишаване от свобода“ беше моделиран по затворите със средно ниво на сигурност в Австралия и бе най-близо по процедури до СЗЕ. Централното заключение на изследователите от техния строг експериментален протокол гласи: „Следователно нашите резултати подкрепят основното заключение на Зимбардо и колеги, че враждебните, конфронтационни отношения в затворите са резултат предимно от природата на затворническия режим, а не от личните характеристики на затворниците и надзирателите“ (с. 283). Тези резултати в конкретния изследователски план способстват и за контриране на скептицизма за валидността на такива експерименти със симулация, като осигуряват базисни данни за оценяване на поведенческите промени от обективно дефинираните структурни характеристики на реалните затвори^[2].

Бележки

[1] S. H. Lovibond, X. Mithiran, and W. G. Adams, „The Effects of Three Experimental Prison Environments on the Behaviour of Non-Convict Volunteer Subjects“, Australian Psychologist (1979): 273–287. ↑

[2] A. Banuazizi and S. Movahedi, „Interpersonal Dynamics in a Simulated Prison: A Methodological Analysis“, American Psychologist 17 (1975): 152–160. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Филип Зимбардо Ефектът „Луцифер“ (159) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Метаданни

Данни

Ефектът „Луцифер“

Информация

История

Сваляне / Връзки

Солидно повторение в друга култура

Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (159) (Разбиране как добрите хора стават зли)