Опитвах се да измисля начин да направя експеримента на Аш върху конформизма по-човешки значим. Бях неудовлетворен, че тестът за конформизъм са преценките на линии. Чудех се дали групите могат да оказват натиск на човека да изпълни акт, чието значение за хората е по-лесно видим; може би да се държи агресивно към друг човек, например като му прилага все по-силни електрошокове. Но за да се изследва ефектът на групата (…) ще трябва да знаете как се представя изследваното лице без групов натиск. В този миг мисълта ми се измести, фокусирайки се върху този експериментален контролен механизъм. Точно докъде би стигнал човек по заповед на експериментатора?

Тези разсъждения от бившия асистент в преподаванията и изследванията на Соломон Аш поставят началото на забележителна поредица от изследвания на социалния психолог Стенли Милграм, които стават известни като изследвания на „сляпото подчинение на авторитета“. Неговият интерес към проблема на подчинението на авторитета произтича от дълбоки лични въпроси за това, колко лесно нацистите послушно са избивали евреите по време на Холокоста.

(Моята) лабораторна парадигма (…) даде научен израз на по-общо притеснение за авторитета, притеснение, наложено на представителите на моето поколение, в частност на евреите като мен, от зверствата по време на Втората световна война. (…) Влиянието на Холокоста върху моята психика зареждаше с енергия интереса ми към подчинението и оформяше конкретната форма, в която то беше изследвано.^[1]

Бих искал да пресъздам за вас ситуацията, пред която се е изправял типичният доброволец в този изследователски проект, а след това да обобщя резултатите, да очертая десет важни урока, които трябва да се извлекат от тези изследвания и които могат да се генерализират към други ситуации на поведенчески трансформации във всекидневния живот, а след това да прегледам разширенията на тази парадигма, като осигуря редица паралели в реалния живот. (Вж. Бележките за обсъждане на моите лични отношения със Стенли Милграм^[2].)

Бележки

[1] T. Blass, Obedience to Authority: Current Perspectives on the Milgram Paradigm (Mahwah, NJ: Erlbaum, 1999), с. 52. ↑

[2] През 1949 г. до мен в последния клас на гимназията „Джеймс Монроу“ в Бронкс, Ню Йорк, седеше съученикът ми Стенли Милграм. И двамата бяхме кльощави деца, пълни с амбиция и желание да направим нещо от себе си, така че да можем да избягаме от живота в границите на гетото. Стенли беше малкият умник, при когото отивахме всички за авторитетни отговори. Аз бях високият, популярният, усмихващият се, при когото децата биха отишли за социален съвет. Дори тогава бяхме напъпващи ситуационисти. Току-що се бях върнал в „Монроу“ от ужасна година в гимназията на Северен Холивуд, където бях отбягван и без приятели (защото, както по-късно научих, е обикалял слух, че съм от семейство на нюйоркската сицилианска мафия), за да бъда избран за „Джими Монроу“ — най-популярното момче в последния клас на гимназията „Монроу“. Стенли и аз веднъж обсъждахме как изобщо е могла да се случи тази трансформация. Съгласихме се, че аз не съм се променил, но ситуацията е била всичко, което има значение. Когато се срещнахме години по-късно в Йейлския университет през 1960 г. като начинаещи асистенти — той започваше в Йейл, а аз — в Нюйоркския университет, се оказа, че Стенли наистина е искал да е популярен, а аз всъщност исках да съм умен. Толкова за неизпълнените желания.

Трябва да спомена и неотдавнашно откритие, което направих за друга обща черта, която имах със Стенли. Аз бях този, който първоначално конструира лаборатория в мазето, която по-късно беше модифицирана, за да бъде мястото, където се провеждаха експериментите на Милграм в Йейл върху подчинението (след като той вече не можеше да използва елегантната интерактивна лаборатория на социолога О. К. Мур). Бях го направил няколко години по-рано за изследване, което проведох с Ървинг Сарноф, за да подложа на проверка прогнозите на Фройд за различията между страха и тревожността в ефектите им върху социалната принадлежност. Измайсторих малка лаборатория в мазето на сградата, където преподавахме курсовете по Въведение в психологията. Тя имаше приятно английското име Линсли-Читъндн Хол. Интересно е и че както неговите експерименти, така и СЗЕ бяха проведени в мазета. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Филип Зимбардо Ефектът „Луцифер“ (169) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Метаданни

Данни

Ефектът „Луцифер“

Информация

История

Сваляне / Връзки

Сляпо подчинение на авторитета: шокиращите изследвания на Милграм

Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (169) (Разбиране как добрите хора стават зли)