Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (213) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Човекът: бих искал да ви представя Фредерик-Чип

За пръв път срещнах Фредерик-Чип на 30 септември 2004 г., когато неговият адвокат Гари Майърс уреди да прекарам един ден с него и съпругата му Марта в Сан Франсиско. Докато ние провеждахме дълбинно, четиричасово интервю, Марта разгледа града, след което обядвахме в дома ми в Рашън Хил. След това водих активна кореспонденция с Фредерик-Чип и поддържам контакти по телефона и по електронната поща с Марта и с по-голямата сестра на Чип Мими Фредерик.

След като изучих цялото му досие и всички налични доклади за него, уредих военен клиничен психолог (д-р Алвин Джоунс) да проведе пълно психологическо оценяване на Фредерик през септември 2004 г.^[1] Прегледах тези данни, както и независимата оценка на сляпо чрез теста MMPI (Минесотски многофазен личностен въпросник), която е била правена от експерт по психологическо оценяване. Освен това приложих инструмент за измерване на психичното „прегаряне“ по време на интервюто, а експерт по професионален стрес проведе независима оценка на резултатите от него. Нека започнем с обща фонова информация, след това ще добавим личните впечатления на семейството и някои от неотдавнашните самооценки на Фредерик, а накрая ще прегледаме официалните психологически оценки.

Чип по онова време беше на 37 години, син на 77-годишен миньор от Западна Вирджиния и на 73-годишна майка домакиня. Израснал в малкия град Маунт Лейк Парк, Мериленд. Той описва майка си като много подкрепяща и грижовна, а баща си — като много добър с него. Един от любимите му спомени е работата по колите в гаража заедно с баща си. По-голямата му сестра Мими, на 48 години, е регистрирана медицинска сестра. Той се оженил за Марта във Вирджиния през юни 1999 г.; срещнали се, когато тя била инструктор в затвора, където той работел. Станал доведен баща на нейните две пораснали дъщери.

Чип описва себе си по следния начин: „много тих, понякога срамежлив, практичен, мекосърдечен, много любезен, като цяло добър човек“.^[2] За нас обаче е важно да отбележим някои допълнителни самоописания. Чип обикновено се страхува от отхвърлянето на другите и затова при всяко несъгласие често отстъпва, за да бъде харесан: той променя мнението си, за да услужи на другите, така че те да не са „ми бесни или да ме мразят“. Другите могат да му влияят дори когато той вярва, че вече категорично е решил. Не обича да е сам; обича да е около други хора и се депресира, когато е сам за продължителни периоди от време.

Някои от моите изследвания върху срамежливостта осигуряват емпирична подкрепа за тази връзка между срамежливостта и конформизма. Ние установихме, че срамежливите студенти е вероятно да отстъпват и да се съгласяват с другите, чиито мнения противоречат на техните, когато вярват, че може да се наложи да защитават открито гледната си точка, и не са конформни, когато не е необходимо да се страхуват от публична конфронтация^[3].