Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (276) (Разбиране как добрите хора стават зли)

„Аутсорсване“ на мъченията

Допълнителни доказателства за разпространението на тайните изтезания като средство за изтръгване на разузнавателна информация от съпротивляващите се заподозрени се разкриват в тайни програми на ЦРУ, които прехвърлят бързо затворници в други страни, съгласили се да вършат мръсната работа вместо САЩ. В политика, известна като „предаване“ или „извънредно предаване“, дузини, може би стотици „терористи с висока стойност“ (HVT) са прехвърляни в редица чужди страни, често с бизнес самолети, наети от ЦРУ^[1]. Президентът Буш очевидно е оторизирал ЦРУ да организира „изчезването“ или „предаването“ на задържани на държави, в които използването на изтезания е добре известно (и документирано от Амнести Интърнешънъл)^[2]. Такива затворници са държани в дългосрочна изолация в тайни затвори на „тайни места“. При „обратното предаване“ чуждите власти арестували „заподозрени“ в небойна среда, която не е бойно поле, и са прехвърляни под стража обикновено в затвора в Гуантанамо Бей, без елементарната правна защита, която им се полага по силата на международното право.

Президентът на Центъра за конституционни права Майкъл Ратнър казва за тази програма:

Наричам го аутсорсване на изтезанията. Истинското значение за това е, че в т.нар. война срещу тероризма ЦРУ прибира хора, които му трябват, навсякъде по света и ако не желае да се ангажира самото то в изтезания или в разпити — какъвто термин искате да използвате — ги изпраща в друга страна, с която нашите разузнавателни агенции имат близки взаимоотношения. Може да е Египет, може да е Йордания^[3].

Един старши ръководител от ЦРУ, отговарящ за тази програма за „предаване“ е Майкъл Шойър. Той съобщава делово:

Пращахме хора в страните, откъдето произхождат в Близкия изток, ако те имаха правен процес, добър за тях, и ако бяха готови да ги приемат. Такъв човек се третираше според законите на съответната страна, а не по законите на САЩ, а по законите на — изберете си — Мароко, Египет, Йордания^[4].

Очевидно тактиките за разпит, използвани в тези страни, включват и техники за изтезания, за които ЦРУ не иска да знае, стига от тях да произлезе някаква полезна „разузнавателна информация“. В нашата високотехнологична епоха обаче е трудно да се опази тайна такава програма за дълго време. Някои от съюзниците на Америка са повели проучване на поне 30 полета, подозирани, че са наети от ЦРУ в програмата за аутсорсване на изтезанията. Разследването е разкрило, че ключови заподозрени са транспортирани и в бивши социалистически страни в Източна Европа^[5].

По моя преценка тези програми за аутсорсване на изтезанията сочат, че агенти на ЦРУ и военното разузнаване не желаят да изтезават затворниците, но вярват, че агентите в тези страни знаят как да го направят по-добре. Те са усъвършенствали практикуването на изтезанията от по-отдавна, отколкото американците. Тук очертах само малка част от много по-обширните злоупотреби, извършени с всякакви задържани в американски военни затвори, за да оборя твърдението на администрацията, че такова малтретиране и изтезания не са били „системни“.

Аутопсиите и смъртните актове на задържаните в затвори в Ирак и Афганистан разкриват, че почти половината от 44 смъртни случая са станали по време на или след разпити от „Тюлените“ военното разузнаване или ЦРУ Тези убийства са резултат от разпити с изтезания, които включват поставяне на качулки на главата, задавяне, душене, бой с тъпи предмети, давене, лишаване от сън и крайни манипулации на температурата. Изпълнителният директор на Американския съюз за граждански права Антъни Ромеро дава ясно да се разбере: „Няма съмнение, че разпитите са довели до смъртни случаи. Висши официални лица, които са знаели за изтезанията, са си правели оглушки и тези, които са създали и одобрили тези политики, трябва да бъдат държани отговорни“.^[6]