Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (153) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Лудостта в нормалните хора

Знаеш ли [попитал Зигмунд Фройд Шерлок Холмс] ти успя да вземеш моите методи — наблюдение и умозаключения — и да ги приложиш към вътрешността на главата на човека.

Никълъс Майър, „The Seven Percent Solution“

Един от най-драматичните резултати от СЗЕ беше начинът, по който много здрави, нормални млади мъже започнаха да се държат патологично за кратко време. Тъй като нашите процедури за подбор изключваха предварително съществуващи, т.нар. преморбидни диспозиции като каузални фактори, исках да разбера процесите, чрез които психопатологичните симптоми се развиват у обикновени хора. Освен че ме стимулираха да изучавам срамежливостта и времевата перспектива, моите преживявания в СЗЕ ме стимулираха и за нова линия на теоретизиране и експериментални изследвания върху начина, по който нормалните хора за пръв път започват „да полудяват“.

Повечето от това, което е известно за анормалното функциониране, идва от ретроспективни анализи, които се опитват да открият кои фактори може да са причинили настоящото психично разстройство у даден човек — до голяма степен като стратегиите на Шерлок Холмс за дедуктивни разсъждения от ефектите обратно към причините. Вместо това аз се опитах да разработя модел, който се фокусира върху процесите, включени в развитието на симптоми на психично разстройство, например фобия и параноя. Хората са мотивирани да генерират обяснения, когато смятат, че някакво очакване за тяхното функциониране е нарушено. Опитват се да осмислят какво се е объркало, когато се провалят в академични, социални, бизнес, спортни или сексуални ситуации — в зависимост от това, колко важно е такова несъответствие за техния интегритет. Процесът на рационално търсене на смисъл е изкривен от когнитивни уклони, които фокусират вниманието върху класове обяснения, които не са подходящи в актуалния анализ. Прекалената употреба на обяснения, които се фокусират върху „хората“ като причини за собствените реакции, може да предубеждава търсенето на смисъл към развитието на симптоми, характерни за параноидното мислене. По същия начин обясненията, фокусирани върху „средата“ като причина за собствените реакции, може да предубеждава това търсене към развитието на симптоми, типични за фобийното мислене.

Този нов модел на когнитивните и социалните основи на „лудостта“ у нормални, здрави хора е валидиран в нашите контролирани лабораторни експерименти. Ние установихме например, че патологични симптоми може да се открият в до една трета от нормалните изследвани лица в рационалния процес на техните опити да осмислят необяснените източници на физиологична възбуда^[1]. Освен това демонстрирахме, че студенти с нормален слух, които са накарани да преживеят частична временна глухота чрез хипнотична сугестия, скоро започват да мислят и да действат параноично, вярвайки, че другите са враждебни към тях. Следователно неидентифицираното нарушение на слуха на възрастните може да е допринасящ фактор за развитието на параноидни разстройства и това може да се предотвратява или лекува със слухови апарати, а не с психотерапия или институционализация.

Аргументирал съм се, че семената на лудостта могат да се посеят в задния двор на всеки и ще растат в отговор на преходни психологически сътресения в хода на живота и обикновените преживявания. Превключването от рестриктивен медицински модел на медицински разстройства към модел на общественото здраве насърчава търсенето на ситуационни вектори, които играят роля в индивидуалните и обществените разстройства, а не ограничава търсенето до главата на дистресирания човек. Ние сме в по-добра позиция да предотвратяваме, както и да лекуваме лудостта и психопатологията, когато привлечем фундаменталните познания за когнитивните, социалните и културните процеси за по-пълното разбиране на механизмите, които участват в трансформирането на нормалното в дисфункционално поведение.