Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (32) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Новото значение на преброяванията

Официално, доколкото зависеше от мен, преброяванията трябваше да изпълняват две функции: затворниците да се запознаят със своите номера и да се удостовери, че всички затворници са налице за началото на всяка смяна на надзирателите. В много затвори преброяванията служат като средство за дисциплиниране на затворниците. Макар че първото преброяване започна достатъчно невинно, нашите нощни преброявания и техните съответствия рано сутрин щяха в крайна сметка да ескалират до изтезания.

— Добре, момчета, сега ще имаме едно малко преброяване! Ще е много забавно — казва надзирател Хелман, широко ухилен.

Надзирател Джеф Ландри бързо добавя:

— Колкото по-добре го направите, толкова по-кратко ще бъде.

Когато излизат в Двора, изтощените затворници са мълчаливи, сърдити и не се гледат един друг. Денят е бил много дълъг, а и кой знае какво ги очаква, преди най-накрая да могат добре да се наспят.

Джеф Ландри поема командването:

— Кръгом, ръцете опрени на стената. Никакво говорене! Искате ли това да трае цяла нощ? Ще го повтаряме, докато не го направите както трябва. Започвайте преброяването един по един.

Хелман също се намесва:

— Искам да го направите бързо, искам да го направите високо. — Затворниците се подчиняват. — Не го чух много добре, ще трябва да го повторим. Момчета, това беше ужасно бавно, затова още веднъж.

— Точно така — обажда се Ландри, — ще трябва да го направим отново.

След като няколко номера са извикани, Хелман изкрещява:

— Стоп! Това високо ли е? Може би не ме чухте правилно: казах „високо“, казах „ясно“.

— Да видим дали те могат да броят отзад напред. Сега пробвайте от другия край — казва Ландри игриво.

— Хей! Не искам да чувам някой да се смее! — навъсено обявява Хелман. — Ние ще сме тук цяла нощ, докато не го направим както трябва.

Някои от затворниците започват да осъзнават, че между тези двама надзиратели — Хелман и по-младия Ландри — се води борба за доминация. Затворник 819, който не е приемал нищо от това сериозно, започва да се смее шумно, докато Ландри и Хелман се „надцакват“ един друг за сметка на затворниците. „Хей, казах ли, че можеш да се смееш, 819? Може би не си ме чул добре.“ Хелман се ядосва за пръв път. Застава точно пред лицето на затворника, навежда се към него и го блъска с палката си. Сега Ландри избутва колегата си настрани и нарежда на 819 да направи 20 лицеви опори, което той и прави, без да коментира.

Хелман се връща в центъра на сцената: „Този път го пейте“. Когато затворниците отново започват преброяването, той ги прекъсва: „Не казах ли, че трябва да пеете? Господа, може би тези чорапени шапки са твърде стегнати около главата ви и не можете да ме чувате добре“. Той става все по-креативен в техниките за контрол и диалог. Обръща се към Затворник 1037 за това, че пее фалшиво своя номер и иска той да направи 20 подскока. След като той свършва, Хелман добавя: „Ще направиш ли още 10 за мен? И този път гледай онова нещо да не дрънка толкова много“. Тъй като няма начин да се правят подскоци, без закачената за глезена верига да дрънчи, заповедите стават произволни, но надзирателите започват да извличат удоволствие от издаването на заповеди и принуждаването на затворниците да ги изпълняват.

Макар че е забавно затворниците да се карат да пеят номерата си, двамата надзиратели се редуват с думите: „Няма нищо смешно в това“ и оплакването „О, това е ужасно, наистина лошо“. Хелман им казва още веднъж: „Искам да пеете, при това искам да звучи нежно“. На затворник след затворник се нарежда да прави още лицеви опори заради това, че е твърде бавен или твърде кисел.

Когато надзирателят-заместник Бърдън се появява с главния надзирател, динамичното дуо Хелман и Ландри незабавно преминава към каране на затворниците да се преброят със затворническите си номера, а не само с номера си в редицата от едно до девет, както правеха досега, в което, разбира се, няма никакъв официален смисъл. Сега Хелман настоява, че те нямат право да гледат номерата си, когато се преброяват, тъй като вече трябва да са ги наизустили. Ако някой от затворниците обърка номера си, наказанието е дузина лицеви опори за всеки. Продължавайки да се конкурира с Ландри за доминация в йерархията на надзирателите, Хелман става още по-произволен: „Не ми харесва начинът, по който броиш, когато се отпускаш. Искам да се преброиш, когато се вдигаш. Направи още десет лицеви опори за мен, 5486“. Затворниците недвусмислено се подчиняват на заповедите все повече и по-бързо. Това обаче само подкрепя желанието на надзирателите да изискват повече от тях. Хелман: „Ами това е просто чудесно. Защо не го изпеете този път? Хора, вие не пеете много добре, просто не ми звучи прекалено сладко“. Ландри: „Не мисля, че те поддържат добър ритъм. Направете го сладко и приятно, направете го удоволствие за ухото“. Затворници 819 и 5486 продължават да се подиграват на процеса, но — странно — се подчиняват на изискванията на надзирателите да изпълняват многобройни подскоци като тяхно наказание.

Новият надзирател, Бърдън, още по-бързо влиза в ролята от другите надзиратели, но той е имал „обучение на работното място“, докато е гледал двата си ролеви модела наперено да вършат работата си. „О, това беше добре! Е, това е начинът, по който искам да го правите. 3401, излез тук и го направи солово, кажи ни кой ти е номерът!“ Бърдън надминава колегите си надзиратели, като физически издърпва затворниците от редицата, за да пеят солово номерата си пред другите.

Затворник Стю-819 беше набелязан. Накараха го да пее солово отново и отново, но песента му никога не беше „достатъчно сладка“. Надзирателите се закачаха: „Той със сигурност не звучи сладко!“ „Не, изобщо не ми звучи сладко.“ „Още десет“. Хелман започва да цени това, че Бърдън действа като надзирател, но не е готов да връчи контрола на него или пък на Ландри. Иска от затворниците да рецитират номера на съседа им по линия. Когато те не го знаят, както става при повечето, се заповядват още повече лицеви опори.

„5486, ти звучиш истински уморен. Не можеш ли да го направиш по-добре? Хайде още пет.“ Хелман е измислил творчески план как да научи Джери-5486 на номера му по незабравим начин: „Първо, направи пет лицеви опори, след това четири подскока, после осем лицеви опори и шест подскока, просто за да запомниш точно кой ти е номерът — 5486“. Той става по-изобретателен в измислянето на наказания — първият признак на креативното зло.

Ландри се е оттеглил в далечния край на Двора, очевидно отстъпвайки доминацията на Херман. Бърдън обаче се намесва, за да запълни пространството, но вместо да се конкурира с Хелман, той го подкрепя — обикновено или като добавя своите заповеди, или като ги разработва. Ландри обаче все още не е излязъл от играта. Той се връща и изисква още едно преброяване. Не е напълно задоволен от последното и казва на деветимата уморени затворници да се преброят по двойки, след това по тройки и така нагоре и нагоре. Очевидно не е толкова креативен като Хелман, но въпреки това е съревнователен. 5486 е объркан и е накаран да прави още повече лицеви опори. Хелман прекъсва: „Ще трябва да го направя по седмици, но знам, че вие не сте толкова умни, така че елате тука и си вземете одеялата. — Ландри се опитва да продължи: — Чакайте, чакайте, задръжте. Ръцете на стената.“ Хелман обаче няма да позволи това и по най-авторитетен начин пренебрегва последната заповед на Ландри и освобождава затворниците да отиват да си вземат чаршафи и одеяла, да си оправят леглата и да останат в килиите до следваща заповед. Хелман, който е решил да отговаря за ключовете, ги заключва.