Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (63) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Ти не си 819: Време да си вървиш вкъщи, Стюарт

Когато осъзнавам, че 819 може би чува всичко това в стаята за почивка от другата страна на паравана, се втурвам, за да го проверя. Това, което откривам, е, че 819 се е прегърбил в тресяща се маса — то е в хистерия. Обгръщам го с ръце в опит да го утеша, уверявайки го, че всичко ще е наред, след като си тръгне и си отиде у дома. За моя изненада той отказва да тръгне с мен, за да отидем на лекар и след това да се прибере вкъщи. „Не, не мога да напусна. Трябва да се върна там“ — настоява той през сълзи. Той не може да си тръгне, знаейки, че другите затворници са го етикетирали като „лош затворник“, че обръщането на килията с краката нагоре е причината целият този тормоз да се изсипе на техните глави. Макар че е видимо дистресиран, той иска да се върне в затвора, за да докаже, че всъщност не е лош човек.

„Чуй ме добре, ти не си 819. Ти си Стюарт, а моето име е д-р Зимбардо. Аз съм психолог, а не директор на затвор и това не е истински затвор. Това е просто експеримент и тези момчета там са просто студенти точно като теб. Затова е време да си вървиш вкъщи, Стюарт. Ела сега с мен. Да вървим.“

Той спира да хлипа, избързва си сълзите, изправя се и ме поглежда в очите. Изглежда като малко дете, което се събужда от кошмар, уверено от родителите си, че това не е истинско чудовище и че всичко ще бъде наред, след като напълно приеме тази истина. „Ок, Стю, да вървим.“ (Пробих неговата илюзия, но моята продължава да се държи.)

На път, за да вземем цивилните му дрехи и да освободим Стю, си спомням, че денят му е започнал с много проблеми, които подготвиха сцената за тази емоционална криза.