Иван Хаджимарчев
Овчарчето Калитко (7)

Пожар

До вечерта на същия ден въведоха нов полицейски час. Разлепиха обявление:

„Който се хване по улиците след мръкнало, патрулът ще му стреля без предупреждение.“

По-долу в обявлението се казваше: „Забранява се на горяните да отиват в гората за подвоз на трупи.“

Селото беше изправено пред страшната опасност дълго да гладува: препитанието на ягодовчани бе от работа в гората.

Хората взеха да негодуват. Бягството при партизаните, дето нямаше жандармерия и полиция, се рисуваше в съзнанието им като сигурно спасение.

Пукотът на камионетките, пренасящи войска от Ягодово до Велево и обратно, не стихваше. Не минаваше час-два и тишината отново биваше нарушавана от чести гърмежи и зловещи провиквания из дълбоката гора.

— Е-е-еей! У-у-у!

Нощните въоръжени патрули кръстосваха улиците с най-строга поръка — да стрелят на месо. Те бяха образувани главно от бедни селяни и помаци, които трябваше да пазят живота и имота на ягодовските господари. Последните също бяха нащрек през ясните пролетни нощи, спяха облечени — с чифте, карабина или наган под възглавницата, — но все пак те бяха дома си, доволно сити, когато беднотията, поради запращението на обявата, крачеше в нощта зъзнеща и гладна. Затуй не малко младежи от патрулите бягаха през нощите ведно с оръжието си при партизаните и ягодовският отред постоянно растеше.

— Не щем да пазим тлъстите им кореми — с полушепот повтаряха те, задигаха каквото можеше да ползува партизаните и бягаха.

По-малко смелите тихичко споделяха радостта си от тия бягства и казваха:

— Ако върви все така и до нас ще дойде ред да хванем балкана.

Те не си гледаха много-много работата, нито зачитаха поръките, които им даваше кметът. Но войската беше опасна.

Рано в понеделник, преди да се зазори, ненадейно екнаха чести пушечни залпове. Ягодово отново настръхна от викове и стражарски свирки.

— Хе-ееей! У-у-у! Пфю-юй!…

Господарите, ведно с кмета, фабриканта Морунов и Денко Шилето, бързо изскочиха на мегдана, запасали патрондаши и с оръжие в ръка. Бояха се да не са слезли партизани от планината.

Откъм горния край на селото над къщите се извиваше и кълбеше огнено зарево. Гореше някаква сграда. Искрите летяха на снопове в тъмнината, кучетата бясно лаеха, говедата ревяха из оборите. Всичко се сливаше в един неразбираем тътен, шум и гърмежи.

Гореше къщата на Калитковия учител — командира на ягодовския партизански отред. Запалиха я „ловните“ за отмъщение, в отплата на ограбената мандра. Но властта пръсна слух, че уж самият учител слязъл в село, за да навести своите близки, и се укрил в нея. С тая лъжа се оправдаваше извършеният палеж. Ала никой не повярва на измислицата. Семейството на учителя отдавна беше прогонено от Ягодово, а покъщнината малко преди пожара бе разграбена и поделена между полицаите.

Малката къща изгоря до основи.